Много се пише и говори в медиите за коронавирус. На хората им е трудно да отсеят надеждните източници от тези, които се опитват да трупат трафик, знаейки че това е най-обсъжданата тема. Безспорна истина е, че целият свят е изправен пред голямо предизвикателство. Настоящата пандемия от COVID-19 (2019-nCOV) е доста особена и рядка ситуация.


Освен, че COVID-19 може да повлияе физически на хората, пандемията и мерките, свързани с нея, могат да имат пагубно влияние и върху психическото състояние. С наложените мерки за социална дистанция, затварянето на детски градини и училища, търговски центровем заведения,  отмяната на всички масови събития в световен мащаб, налагането на извършването на служебните задължения от вкъщи... Всичко това ни изправя пред една нова, непозната и нежелана реалност. Тъй като Световната здравна организация обяви COVID-19 за глобална пандемия, много от нас ще изберат да прекарат следващите седмици в изолация в домовете си, дори да не са заразени от вируса.


Наложи ни се рязко да променим поведението си. Българите сме социални, обичаме да прекарваме време с близките си, да се прегръщаме, да се целуваме и въобще да сме в близък емоционален и физически контакт с другите. В този контекст от наложените мерки много хора ще изпитат реакции на силен стрес, тревожност и депресия. Затварянето на един цял град и поставянето му под карантина изключително ескалира напрежението и страха сред хората. Още по-уязвими са тези, които и преди пандемичните условия са в психическо състояние като депресия, тревожност, пост-травматично стресово разстройство.



Много хора, без значение дали са със или без тревожно разстройство или депресия, в момента се чувстват тревожни.


Какво всъщност представлява тревожността? Тревожността се проявява, когато вярваме, че сме в опасност или очакваме да се случи някое злощастно събитие. Тревожността е различна от страха. Докато страхът е отговор на добре дефинирана и напълно реална заплаха, тревожността е проява от неясна и неизвестна такава. Всеки човек в даден момент е бил жертва на събития, които предизвикват състояния на безпокойство.


Дългата принудителна изолация, следствие на COVID-19 може да докара тежка депресия с различна интензивност – от лека до такава от най-тежък тип. Реакциите на стрес, тревожност и депресия могат да имат различни физически, психологически, емоционални и поведенчески прояви  за всеки човек. Едни от най-често срещаните симптоми следствие на пандемичната криза „Коронавирус“ са:

 

  • Тревога и несигурност, свързани с вируси и здравословното състояние;
  • Отрицателна визия за нещата или ежедневните събития;
  • Отрицателни всеобхватни мисли;
  • Чувства на тъга и гняв поради стеклите се събития като загуба или намаляване на обема на трудова заетост, което намалява и месечния доход;
  • Раздразнителност, гняв, плач;
  • Оттегляне и социална изолация;
  • Повишена употреба на алкохол, психоактивни вещества и медикаменти;
  • Проблеми със съня и понижаване на апетита;
  • Загуба на енергия, хронична умора;
  • Затруднения с изпълнението на ежедневните задачи;
  • Загуба на удоволствие и интерес към дейности, на които обикновено се радвате.

Всички симптоми на стрес, тревожност и депресия е нормално да се проявяват в условия на пандемия. Това важи и с пълна сила за COVID-19. Информацията в медиите относно коронавирус е доста противоречива, което допринася за влошаване на реакциите. Претоварването с информация, особено от недостоверни източници, може да влоши реакцията към стрес, тревожност и депресия. Много от хората имат ресурс и капацитет да се адаптират и да преживеят ситуация от подобен вид. За други последствията могат да са много тежки. В момента целият свят преживява „тревожен удар“ заради пандемията.


Усещайки и отчитайки тревожността на нашите близки, се увеличават и нашите нива на тревожност. Тревожността е заразна и се предава с особена сила в семействата и близките отношения.


Докато някои хора изпитват дълбок страх и тревожност по време на тази пандемия, други усещат изтръпване или изпадат в настройка, сякаш това не се случва. Повечето от нас попадат някъде в спектъра между тези две състояния.


В продължение на седмица, ден или дори час, вашите чувства към тази ситуация могат да се променят от страх към спокойствие и обратно към притеснение. Знайте, че това може да се очаква.


Всички правим всичко възможно да останем незасегнати. Това може да се прояви като страх или като откъсване.


Мисленето за лош сценарий е функция на мозъка, предпазващ тялото ни от вреда. 


Тъй като правите всичко възможно, за да управлявате този период от време с повишено внимание, е също важно да отделите време за успокояване на нервната си система и грижа за вашето психическо благополучие.