В основата на личностовите разстройства винаги се намират човешките черти на характера и темперамента, които не са чужди никому. Това е валидно в особено голяма степен за тревогата, притенението или страхът от изоставяне – повечето хора се изправят пред тези емоционални изпитания един или множество пъти през живота си.


Това, което отличава разстройсвата на личността е грубото задълбочаване на някои от тези черти, което затруднява пълноценното участие на човек в обществото и нерядко го ограбва от личностното щастие.

Тревожната личност


Прототипни черти за нея са притеснението и стеснителността, които ескалират до постоянното безпокойство, че ще се изложи. Тези хора се страхуват силно от критика, неодобрение и от нови ситуации.


При събирания те се чувстват неуютно, физически израз на което е сърцебиенето, изчервяването, потенето, скованата моторика и неспокойството – които допълнително пречат или направо възпрепятстват общуването им с останалите. При някои тревожни личности така създалите се ситуации са подтик за злоупотреба с алкохола, в търсене на малко увереност.


На външен вид малко може да напомня на шизоидната личност, която също общува ограничено. Но докато последната е хладна, откъсната и лишена от желание за контакти, то тревожният се стреми към близост и страда от собствената си несигурност. От всички личностови разстройства той е най-близо до осъзнаване на собствения си стил и най-критичен към състоянието си.


Тревожният преувеличава рискоете от обичайните дейности, поради което те се превръщат в истинско изпитание за него, а поведението на отбягване е универсалната му стратегия за справяне с тревожността.


Тяхната неувереност се отнасяне толкова до ситуации, изискващи смелост, колкото до аспектите на общуване. За това и в истински опасни ситуации те нерядко се държат достойно и преживяват уплаха едва когато всичко е минало. За сметка на това обаче, боязливостта им се проявява по отношение на срещи, изпити и нови начинания. Техният страх е не толкова от загубата и неуспеха, колкото от присмеха и срама.

NEWS_MORE_BOX


Тревожните личности имат малко близки и не напредват в кариерата си по адекватен на усилията им начин. Често им се налага да жертват интересите си поради неувереност в собствените си аргументи и скованост при отстояването им. Спраянето им в тези задачи обикновено се дължи на упорити самостоятелни упражнения. Последните, заедно с алкохол или успокояващи медикаменти му осигуряват социална маска. Бегло познаващите го често дори не подозират за размера на безпокойството зад тази маска.


Особено мъчителна за тях е проявата на плахост в интимната сфера – неувереността им засилва предчувствието за провал и води до срам и паника, а самотата им тежи. В крайна сметка, повечето от тях създават трайни семейства и връзки.

Зависимата личност

Протитипът на тази личност е мек, социабилен, конформист, безконфликтен, сговорчив, отстъпчив и изпълнителен. За повечето хора той не е толкова абнормен, колкото слабоволев и подчиняем. Именно порати тези му особености и при този тип личностово разстройство не се стига до особени търкания с другите и дисфункция в обществото.


Всъщност, зависимата личност е крайност на униерсалната потребност да се грижат за нас и да не носим отговорност. Това поведение е норма в детството и при някои култури, където не са популярни индивидуалните ценности и автономността. Така, когато индивидът допуска други да го ръководят и да решават вместо него, се приема в някои общества за нормално.


В сърцевината на това растройство е липсата на каквито и да било противоречия с другите и прекалена конформност. В основата на поведението са неувереността и страха от изоставяне. Зависимият се подчинява пасивно на желанията на другите и стига дори до действия в ущърб при това подчинение. Самонаказващият смисъл на действията е очевиден за външния наблюдател, но самият индивид със зависимо разстройство извлича изгода и дори манипулира останалите с привидното си подчинение.


Той е способен да мобилизира другите да работят в негов интерес чрез демонстриране на безпомощност. В прехвърлянето на отговорността за нещата върху другите е заложена пасивна агресия.


Зависимите са интуитивно вкопчени в сигурността, която им предлагат силни и надеждни фигури, а копнежът им е да бъдат изцяло обгрижвани и глезени. На загубата на тази сигурност реагират с криза, но без да стигат до крайности, а по-скоро свъздействие върху чувството на отговорност и съвест. Тези, които са обект на неговия зов, се чувстват емоционално изнудвани.


Ако такава личност се срещне с покровителствен партньор, то те изграждат взаимно допълващи се и здрави взаимоотношения, а абнормността им не е толкова явно проявена.