Шопингът като удоволствие и „терапия“, консуматорския модел на поведение и щурмуването на МОЛ-ове и магазини малко или много са се внедрили в съвременните бит и култура. Някои заемат неодобрителна и пренебрежителна позиция към този род дейности, поставяйки извършителите им в графа „повърхностни“, „комерсиални“ и дори със съмнителен морал.


Но в крайна сметка една такава не добре балансирана ценностна система с превес на консуматорството не е равнозначна на психиатрична диагноза. Ако през Античността са се развличали с гладиаторската арена, то пилеенето на пари по вещи може да се разглежда като безобидна алтернатива за разтуха в почивните дни.

 


Харченето като признак на биполярно афективно разстройство

Афективните разстройства представляват разстройства на настроението и в много отношения са една от най-благодарните области на психиатрия. Смята се така, понеже съвременните методи за терапия позволяват лечение на тези иначе тежко-инвалидизиращи и най-разпространени психиатрични заболявания.


Не само лечими, тези заболявания са и лесно разпознаваеми, защото всеки в житейския си път се е изправял пред затруднения, тъга и потиснатост и може да открие тези чувства у човека срещу него.


Най-обобщено може да се каже, че в тази група болести се включват монополярното разстройство – с депресията и биполярното – в което се редуват епизоди на депресия и на мания.


Ексцесивното и безконтролно харчене на пари и пропиляване на имущество не е най-отличителният, нито най-значимият признак на биполярното разстройство. Но прегърбени от собствените си грижи, е много лесно да пропуснем белезите на депресията. Някои елементи от поведението на човека в мания пък могат да се тълкуват позитивно от околните. 


За сметка на това, когато стане въпрос за средства, това действа „отрезвяващо“ на повечето хора и категорично им отваря очите за наличието на проблем.

 

Как ще разпознаем човека в маниен епизод?

Три са основните черти, които характеризират поведението на такъв болен:

  • Неадекватно повишено настроение;
  • Повишена действена активност;
  • Ускорен мисловен процес.

Болният е обзет от непреодолим и неоправдан оптимизъм, който го кара да вижда всичко в живота като леснопостижимо и достъпно, а трудностите се омаловажават. Тези хора са усмихнати, весели и жизнерадостни, а смехът им е естествен и заразителен. На опитите да бъдат изведени от заблудата обаче, те отговарят с конфликтна готовност и гняв.


Особено впечатление прави и много характерна е свръхактивността на пациентите. Те са в непрекъснато движение – „не ги свърта на едно място“, но в противовес на това се чувстват и неуморими. Спят едва по няколко часа на денонощие, след което се събуждат отпочинали и готови за нови дейности и неспирна активност.

 

NEWS_MORE_BOX


Предприемат се множество необмислени проекти, сделки, продажби, покупки и заеми. Говорят на висок глас, склонни са към пререкания и саморазправи, често завършващи с агресивни прояви.


Външният вид и поведението са предизвикателни до гротескни с прекалено ярки цветове грим и бижута, което заедно с повишената сексуална активност довежда болните до безразборни сексуални контакти.


Ускореният мисловен процес прави мисленето повърхностно, а речта бърза. Болният изглежда, че прескача устремено и безредно от тема в тема. Асоциативният поток на мисълта е толкова бърз, че привидно се губи логическата връзка и речта на болните е разкъсана. Вниманието им много лесно се отвлича и те се втурват от една дейност и тема в друга и в крайна сметка продуктивността им е много ниска, независимо от големия им стремеж към дейност и високата им активност.


На фона на всички тези симптоми и като тяхна основа са повишеното самочувствие и изключително високата самооценка, както и изразена мегаломания (мания за величие). Те са най-способните, нищо не може да им се опре, всички са зашеметени и впечатлени от тях и ги очаква невероятно и бляскаво бъдеще.

Какво да правим, ако разпознаем състоянието у близък?

Поради естеството на разстройството, човек в маниен епизод губи всякаква критичност към състоянието си и трудно може да се очаква, че такъв човек сам ще потърси помощ. Ето защо при разпознаването му, трябва да потърсим съдействие от специалист.


По-голямата част от пациентите се лекуват в болница. Началото на терапията има за цел ограничаване на двигателната и психическата свръхактивност, защото здравето на болния в опасност поради изтощението и безсънието.


Манийните епизоди продължават средно 6 месеца, за това и лечението трябва да е поне за толкова време.