По данни на Световната здравна организация (СЗО), всяка година около 800 000 души се самоубиват. Най-висока е честотата в Европа между втората и третата декада от живота. Във възрастовата група на 15-29-годишните, сред двата пола, самоубийството е втората най-честа причина за смърт след пътните инциденти, а третото място се заема от междуличностна агресия. Хроничната болка и депресията са номер едно рискови фактори.

 

Депресията е често срещано ментално заболяване, от което страдат в световен мащаб над 264 милиона души от всички възрасти. Въпреки всичките ни познания, психотерапия и медикаментозна терапия, до над 80% от хората в страни с нисък и среден доход не получават никакво третиране, заради липса на средства, липса на досег с квалифициран персонал или социалната стигма около депресията. Депресията и хроничната болка изискват както навременно медикаментозно лечение, така и психологическа помощ.


 

Настроението е субективно усещане, което обаче има своите обективни измерения и методи за оценка. То е сложна невро-психологична функция, която обективно се определя от продукцията и съотношенията между голям брой хормони – катехоламини, ендорфини, серотонин, допамин и много др. Трудно е с една статия да ви помогнем психологически, но ще разгледаме някои на пръв поглед обикновени всекидневни навици, които подобряват настроението и общото здраве на индивида.

 

1. Спорт и хоби

Всички данни и проучвания са единодушни – спортът и повишаването на физическата активност подобряват настроението, стимулират отделянето на ендорфини и намаляват симптомите на депресията. В каква степен обаче, се оказва изключително индивидуално – много участници с клинична депресия се отказват преждевременно по време на проучванията. Въпреки това не се отказвайте – като изключим всички медицински ползи от спорта (в т.ч. и настроението), подобряване на артериалното налягане, намаляване риска от сърдечносъдови инциденти и др., спортът има една незаменима психологическа компонента – той учи на воля, дисциплина и постоянство, които се превръщат в част от всекидневието и характера. Ако не ви се получи с един спорт, не се отказвайте и опитайте с друг. За някои хора индивидуалните спортове се оказват по-разтоварващи, докато други предпочитат груповите спортове, където могат да общуват и да се запознават. Ако не ви се получи с единия, опитайте с друг от същата или другата група. Ходене, фитнес, футбол, баскетбол, плуване, планинарство, народни танци и т.н. – открийте подходящият за вас.

 

2. Стрес

Както казват англичаните “easier sad than done” – по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Заслужавате ли наистина работата, която работите? Заслужавате ли партньора до себе си, или по-скоро обратното? Ще има ли истинско значение това, за което се притеснявате след няколко години? Защо бързате? Имате ли токсични отношения? Отговорете си на тези и други въпроси и вземете правилните решения, за да отстраните стреса от всекидневието си. Най-важната точка обаче от стрес е сънят. Липсата на сън води до неправилна оценка на събитията, трудна концентрация и раздразнителност в краткосрочен план. В дългосрочен план нараства рискът от кардиоваскуларни инциденти и много други заболявания. Финансовите проблеми са друг основен фактор сред номер едно причинители на емоционален стрес. Не забравяйте никога обаче, че финансите са фикция, здравето – не. Отхвърлянето на няколко лоши навика – тютюнопушене, алкохол, излишни покупки лесно ще реши частично финансовите ви проблеми.

 

3. Хранене

Наднорменото тегло се асоциира не само с голям брой заболявания – кардиоваскуларни, инсулинова резистентност и втори тип диабет и др., но и с повишен риск от депресия. В този смисъл освен спортът е важно и равномерно-балансираното хранене. Липсата на редица витамини и минерали се асоциира с повишен риск от депресия – най-значими са данните са липсата на витамин D. Консумирайте достатъчно плодове и зеленчуци, риба (ненаситени омега 3,6 и 9 – мастни киселини), редуцирайте до минимум трансмазнините (всички видове фабрикати и полу-фабрикати – снаксове, чипсове, шоколади, сладкиши, пакетирани храни и всичко друго, съдържащо кокосово и палмово масло). Важно е да отбележим, че около 90% от серотонина в тялото ни се произвежда от интестиналната микробиота. Нарушеният микробиом според множество съвременни проучвания се асоциира с повишена честота на депресивни състояния. В този смисъл подобряването ѝ с про- и пребиотични добавки и храни, може да има полза.

 

4. Хидратация

Проучванията показват, че водно-електролитният баланс има важно значение за настроението. В забързаното всекидневие често забравяме да приемаме достатъчно течности. Носете бутилка вода навсякъде със себе си и приемайте поне 2 литра течности дневно.

 

Очаквайте продължение