Анна Тодорова е магистър по клинична психология. Завършила е Университета на Финикс, Аризона, САЩ.
 
Стажът си по клинична психология изкарва в Southwest Center for HIV/AIDS, Финикс, Аризона. Непосредствено започва работа като психотерапевт в Lifewell Behavioral Wellness, Финикс, Аризона.
 
Притежава сертификат за Национален сертифициран психотерапевт към САЩ; лиценз по психотерапия към щата Аризона; сертификат за завършено обучение по EMDR към Международната асоциация по EMDR. Член е на Американската психотерапевтична асоциация.
 
Развива лична практика от 2014 г. в САЩ и отскоро в България.
 
От февруари тази година стартира авторската ѝ поредица в Puls.bg. Във връзка с последните терористични атаки тя се отзова на молбата ни за извънреден материал по темата в психологическа насока...
 
 
Първоначалният ефект на терористичната атака е загуба на живот или травми, но истинската масова трагедия са психологическите последствия. Какво си помислихте след терористичните атаки в Брюксел миналата седмица? Вероятно, че хората не заслужават подобна участ или как бихте се почувствали, ако подобно нещо се беше случило на Вас или на някой обичан от Вас човек? Че трябва промяна в имиграционния закон, че някой трябва да плати...
 
Терористите целят да предизвикат масово страх у хората. Атаките са средството, което използват, за да приложат основното оръжие - самия страх. Според криминалния психиатър Даниел Антониус, страхът е най-мощното психологическо оръжие. Терористичните групи прибягват до ужасяващи методи, като обезглавявания, горене на хора и обучаването на деца да убиват с цел обществото да се отчае и да заживее в постоянен страх. Тези действия и тяхното разпространяване по интернет не са случайни. 
 
От една страна терористите имат за цел да водят психологическа война, която помага на тяхната групировка да поддържа имидж на мощна, страховита и релевантна. Друго последствие на терористичните атаки е омразата, която се наблюдава към хора в обществото с религия, националност или етнос близки до тези на терористите. Въпреки че множество проучвания показват, че мнозинството от мюсюлманите нямат желание да участват в терористични действия и искат да отгледат децата си спокойно в сигурна държава, атаките срещу невинни хора, вандалства над магазини и т.н., зачестяват след терористични актове. Терористите са наясно, че подобни конфликти в обществото ще доведат до отчаяние много от младите мюсюлмани, родени в Европа, които се сблъскват с расизъм и че това ще им помогне по-лесно да ги радикализират и примамят към групировките си с фалшиви обещания.  
 

Хроничен страх

Част на мозъка ни помага да реагираме светкавично на опасност. Когато мозъкът получи сигнал за опасност, организмът ни отделя бързо кортизол и адреналин, за да се подготви за бягство или борба. Тази реакция се случва за части от секундата на подсъзнателно ниво. Едва след това информацията достига до рационалната част на мозъка, която трябва да прецени дали опасността е реална. Ако преценим, че всичко е наред, тялото се успокоява. Но, ако страхът се поддържа дълго и се превърне в силна хронична тревожност, това може да доведе до проблеми като: промени в кръвното налягане, функционирането на сърцето, понижаване на имунитета, неспособност да се успокоим, поява на обсесивни мисли, панически атаки, параноя и дори до сериозни психични разстройства като психоза. Когато сме в перманентно състояние на тревожност, започваме да мислим нерационално. 
 
Проблемът е, че терористичната атака може да се превърне от конкретно събитие в повод за постоянен страх, който променя всичките бивши, настоящи и бъдещи преживявания, пречупвайки ги през призмата на този страх.
 
При хора преживели терористични атаки може да настъпи промяна във вярванията им, например загуба на вяра в доброто у хората и в смисъла на живота. Изключително важно е този човек да получи подкрепа от други хора, преживели нещо подобно. Много често в стремежа си да се успокоим започваме да компенсираме, например като следим непрекъснато новините или търсим информация в интернет с надеждата, че можем да научим повече данни, с помощта на които да се предпазим. За съжаление, ефектът често е обратен, защото започваме да мислим постоянно за опасност и да усещаме липса на контрол. Всичко това може да доведе до проблеми в брака, на работното място, да засегне социалните контакти и въобще влоши качеството на живот.
 

Какво помага?

След Лондонските атаки през 2013 г. се отбеляза ръст на посещенията в нощни клубове от младите хора, вместо хората да си стоят вкъщи в изолация и страх. Връщането към всекидневните навици и създаването на позитивна социална обстановка е един от начините да се предотврати сериозна психическа травма вследствие на тероризма. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Въпреки че повечето хора успяват да продължат напред след като са преживели терористична атака по директен или индиректен начин, някои развиват посттравматично разстройство, което може да включва постоянна тревожност, чувство, че ужасът се случва пак, параноя и затрудненост при завръщане към нормален живот. Тогава е важна консултацията с професионален психотерапевт.
 
Работила съм с хора, които години след терористичните атаки в Ню Йорк през 2001 г. продължават да имат сериозни трудности. Важно е при получаването на професионална помощ да се наблегне на техники, които помагат на човека да заживее в настоящето, вместо в миналото. За целта се прилагат техники за справяне с тревожността като упражнения за дишане, идентифициране на грешни, преувеличени или нереални мисли. При някои помага споделянето на случая, представяйки си го като филм, който има начало и край. Това води до някаква позитивна промяна у тях, като душевно израстване например. Важно е хората да назоват емоциите си, да извлекат поуки и да насочат чувства като гняв към конструктивни действия, например да създадат група за хора преживели подобни трагични събития. 
 
Солидарността, подкрепата, събирането на хората, засегнати от атаките, независимо от тяхната религия, вяра, възраст и пол е най-добрата защита срещу негативния ефект на тероризма. Терористите разчитат на това обществото да се затвори и да се раздели на Ние срещу Вие, което да причини социален, икономически конфликт и възможност за радикализиране на податливи на чуждо влияние младежи. Важно е човек да се върне към ежедневието и да продължи трезво напред!