Хормоните на щитовидната жлеза са ключов елемент за регулиране на растежа, развитието и поддържане на оптимални физиологични функции в организма. Тяхното освобождаване се осигурява от координираното действие на всички компоненти от оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза. Тази ос представлява цялостна невроендокринна система, която е чувствителна към стресови ситуации.
В скорошно проучване изследователите са поставили фокуса върху анализа на промените в нивата на хормоните на щитовидната жлеза при стрес. Оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза се контролира от неврони, разположени в парвоцелуларната зона на паравентрикуларното ядро на хипоталамуса, което отделя тиреотропин-освобождаващ хормон - TRH. Този хормон благоприятства осигурява на тиреоид-стимулиращия хирмон - TSH от хипофизата, който посредством периферното кръвообращение достига до щитовидната жлеза и предизвиква отделяне на Т3 и Т4 от нея.
Трийодтиронинът - Т3 е активната форма, тъй като притежава по-голям афинитет към щитовидните рецептори. Тетрайодтироксинът - Т4 се превръща в Т3 посредством действието на ензимите дейодинази, които се срещат в определени тъкани, сред които и нервната система.
Хормоните на щитовидната жлеза могат да упражняват отрицателна обратна връзка върху действието на хипофизата и хипоталамуса, с което да предизвикат промени в отделянето на TSH. Предишни проучвания са установили, че физическият стрес предизвиква намаляване в нивата на хормоните Т3 и Т4. Оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза е чувствителна към интензитета на стреса. По-незначнителните стресови ситуации могат да доведат до малко покачване или нензачителна промяна в нивата на щитовидните хормони.
От друга страна, силният стрес води до значително намаляване на нивата на Т3 и Т4. Краткотрайните ползи от мобилизацията на организма при стрес и намаляването на нивата на щитовидните хормони осигуряват ефективен метаболизъм и адаптация, с цел преодоляване на агресивното действие на стреса. Въпреки това, продължителното влияние на стресовите фактори върху нивата на хормоните на щитовидната жлеза води до настъпване на тежки заболявания и ендокринни нарушения.
Промените в дейността на оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза и последващите от това промени в нивата на щитовидните хормони възникват най-значително на ниво хипофиза. Кортизолът - основният стресов хормон се повишава при стрес и това потиска секрецията на TSH от предния дял на хипофизата. Освен това, кортизолът действа и на ниво хипоталамус и по този начин контролира секрецията на щитовидни хормони на още по-високо ниво.
Нивата на хормоните на щитовидната жлеза определят и поведенческите разлики при стрес. По-високите нива на Т4 са били свързани с по-добра адаптивност към условията на стресовата среда и по-високи възможности за преодоляване на стреса. Ниските нива на щитовидни хормони, от друга страна, са били свързани с понижен адаптационен капацитет, който не позволява ефективната мобилизация на организма при стрес.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3148770/
