Като много хора и аз изпитвах ужас от летенето със самолет или по-точно ужаса, че ще се разбием. Страхът ми се появи след години на безпроблемни полети. Страхът премина във фобия и се превърна в един от по-страшните симптоми на тежката депресия, в която изпаднах в ранните си 20 години. Вълни от тревожност ме обливаха на талази, докато си представях как за секундите ще прехвърля събития от живота ми, осъзнавайки края си, оставяйки скърбящи родители и кученце, което ще ме чака да се върна. Тези и подобни страховити картини започваха дни преди пътуването или непосредствено преди излитането.
 
Много хора преди полет се успокояват чрез претегляне на фактите. Имах клиентка, която изпитваше ужас от вероятността самолетът да бъде ударен от мълния, докато не й обясних, че той не би могъл да се разпадне в този случай заради начина, по който е конструиран.
 
Проблемът е, че при фобия от летене, фактите в повечето случаи не са достатъчни. Такъв беше случая на една дама, която настояваше да пътува с различен полет от съпруга си, за да не останат децата им пълни сираци, ако нещо им се случи. Фактът, че въздушният транспорт е най-безопасният, не помага срещу подобна ирационална фобия. Добрите статистически данни са безсилни да ни успокоят от ужасяващите сценарии, които може да роди въображението ни.
 
При някои честото летене, комбинирано с упражнения за успокояване, е достатъчно, за да се справят със страха, но при други, това не помага и независимо колко често се престрашават да летят, ужасът за тях е един и същ всеки път.
 
Физическите симптоми на фобията са следните:
 
Мозъкът предава сигнал за опасност, в тялото се отделя адреналин, функцията на който е да го подготви за бягство или борба. Вследствие на което сърцето започва да бие ускорено, гърдите и гърлото се стягат. Това води до учестено дишане. Усеща се завладяващо и изключително силно желание за бягство и обреченост за среща със смъртта в следващия момент.
 
Мъчението е огромно и трудно може да се разбере от човек, който не се е с сблъсквал с ужаса на фобиите. При това състояние човекът с фобия от летене е парализиран от невро-химичната буря на собствения си мозък, който в момента не прави разлика между реална опасност за живота и имагинерна такава. Чувството е толкова силно и завладяващо, че съветът на близките да вземе успокоително или пийне коктейл звучат абсурдно. В същото време съветваният се бори с желанието си да крещи. Тялото му изпада в шок от адреналина и натрапчивата мисъл „Няма къде да избягаш и сега ще умреш!“.
 
Добрата новина е, че фобиите се поддават на трепиране и могат да бъдат преодолени. Избягването на проблема не помага на фобията и дори я влошава. В случая, изследванията показват, че колкото повече се избягва летенето заради страха, толкова повече мозъкът се убеждава, че опасността е истинска.
 
Това важи и за други страхове. Трябва да се изправите лице в лице с проблема, независимо дали от вас се иска да летите или поканите някой на среща, да поискате повишение или да предизвикате колега да изясните отношенията си. Отдалечаването и избягването само влошават нещата.
 
Понякога страхът от летене има малко общо със самото летене. Той е свързан по-скоро с ужаса от липса на контрол.
 
Причините за фобията се дължат на психологична травма, често получила се в детството. Когато емоционалните нужди на детето са пренебрегнати от възрастните (нарочно или не), у него могат да се закодират вярвания като „Светът е опасен“, „Аз нямам контрол”,  „Не мога да се справя“ и т.н., които да се проявят под формата на различни фобии и страхове, когато детето порасне. В такива случаи, изправянето лице в лице със страха не влияе на фобията и е нужно психологическите травми да бъдат преработени чрез професионална помощ.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Чрез терапията могат да се идентифицират първопричини за страха като ниска самооценка. Фобията може да отшуми „от само себе си“, когато има справяне с генерализираната тревожност и депресия, които често вървят „ръка за ръка“.
 
Ето моите съвети за справяне със страха, фобията или дискомфорта при полет: 
 
1. Разберете откъде идва вашата тревожност и как тялото ви реагира на мисълта, че сте в опасност. Практикувайте бавно дишане и сложете студена вода или лед върху лицето и китките си, за да успокоите тялото. 
 
2. Научете повече за устройството на самолета и процеса на летене. Така ще проумеете, че много от страховете ви са неоправдани. 
 
3.  Опитайте се да  разграничете реалната опасност от страха. Трудно е, защото тялото има една и съща реакция към двете. Напомнете си, че тревожността е по-креативна и че натрапчивите мисли, които имате не са равнозначни на развоя на събитията. Ще трябва да спрете да „вярвате“ на погрешните сигнали на собственото си тяло. Опитайте се да наблюдавате дискомфорта си, без да го съдите.
 
 
Търпението също няма да помогне да преодолеете страха си. Ключът към спокойното летене е преработване на самия страх. Ако не можете да се справите сами, най-добре е да се обърнете към професионален терапевт.