Февруари е месец, посветен на трезвеността и борбата със злоупотребата с алкохол. Въпросите около зависимостта от алкохол са стари колкото самия алкохол, но винаги стоят на дневен ред.
За никого не е тайна, че лесно се прекрачва границата от чашка за отпускане до ежедневната му употреба и повличащата системна злоупотреба.
Доста български семейства страдат от този вреден навик. Има кръчми, които са постоянно пълни, въпреки обедняването на нацията... Често близките на зависимите от алкохола се намират в безизходица. Консултациите отстрана на специалисти по проблема в такива случаи е първата адекватна помощ, която те могат да получат...
Част от въпросите, които касаят алкохолната зависимост, дискутираме със Светлана Николова, консултант, Марина Попова, психолог и Росица Долапчиева-Кайрякова, психолог, от Асоциация за рехабилитация на зависими „Солидарност”.
Асоциацията е създадена през 2006 г. и е приемник на Сдружение за борба с епидемичните болести и наркоманиите, основано през 2001 г. Това сдружение през 2003 г. изгражда Програмата за рехабилитация и ресоциализация на зависими „Солидарност”, която функционира и се развива и до днес.
Представяме ви един разговор, в който ние питаме и ни отговарят трима специалисти...

 

Предходна част на интервюто


 - Кои са най-големите опасности след отказването от алкохола?

Росица Долапчиева-Кайрякова: По-скоро бих казала рискове. Те са такива, каквито са и при отказването на другите вещества. Естествено всичко зависи за кой точно етап става въпрос и как точно се случва това отказване, какво е индивидуалното състояние на въпросния човек, каква е степента на тежест на зависимостта. Рисковете са много по-малко, когато  цялостният процес преминава под лекарско наблюдение – става въпрос за етапа на детоксификация – и съответно с подкрепата и помощта на специалисти:  психиатри, психолози, терапевти, социални работници, за етапа на преодоляване на психическата зависимост.

Рисковете, свързани със спирането на алкохола на чисто физиологично ниво, са появата на абстинентни симптоми, изразяващи се в различни видове физически дискомфорт. Често се наблюдава и алкохолен делир – състояние близко до психозата, чиято острота зависи от клиничната картина на заболяването при конкретния пациент. В последния случай е задължително спешно да се потърси лекарска помощ, тъй като алкохолният делир може да доведе до смърт. Не са рядкост и проблемите с различни органи – черен дроб, сърце, панкреас и други. Наличието на придружаващи заболявания също изисква лекарско наблюдение по време на детоксификация.
 
От психологическа гледна точка това, което често се наблюдава и би могло да бъде определено като най-рисково, е изпадането в дълбока депресия (най-често, когато човекът е решил да се справя сам и без професионална помощ), в резултат на което би могло да последва връщане към употребата или в най-лошия случай – самоубийство.

Друг често срещан риск е заместването – вместо алкохол започва употребата на други вещества, или пък игра на хазарт (по-рядко се среща), или пък безразборно сексуално поведение. Така въпросният човек преминава от една зависимост към друга, самозалъгвайки се, че няма проблем.

Това, което най-често се случва като риск, е връщането към употребата на алкохол след известен период на трезвеност. За да бъде намален този риск, е важно зависимият да започне веднага след детоксификацията една по-дългосрочна психотерапия. Тя ще му помогне да се стабилизира и да се научи да се справя с житейските ситуации, без да прибягва до алкохол. Не трябва да се забравя, че алкохолната зависимост е хронично-рецидивиращо заболяване и винаги има риск да се завърне.

 - Разкажете ни за Асоциация "Солидарност". Как беше създадена тя, каква е мисията й и какви резултати отчитате от дейността ви до този момент?

Светлана Николова: Асоциация за рехабилитация на зависими „Солидарност” (http://www.solidarnost-bg.org/) е създадена през 2006 г. и е приемник на Сдружение за борба с епидемичните болести и наркоманиите, основано през 2001 г. Това Сдружение през 2003 г. изгражда Програмата за рехабилитация и ресоциализация на зависими „Солидарност”, която функционира и се развива и до днес.

Програма „Солидарност” е създадена, за да отговори на нуждите от лечение и подкрепа на зависимите към алкохол, наркотици и хазарт хора и техните семейства и близки. Мисията на програмата е:

• Рехабилитация и социална реинтеграция на зависимите с цел автономен живот.
• Подкрепа и консултация на родителите и близките на зависимите.
• Информационно-консултативна работа, популяризиране на проекта и каузата на „Солидарност”.

Програмата представлява дневна терапевтична общност и е единствената по рода си в България. Тя е основната дейност на Асоциация „Солидарност”, но асоциацията има и други, добре развити структури: Информационно-консултативен център „Посланици на надеждата“, създаден през 2006 г. и Национална информационна линия за наркотиците и алкохола, създадена през 2008 г. В асоциацията работят психолози и социални работници с опит в работата със зависими и с обучения в модела „Терапевтична общност за зависими” в различни европейски държави.

Всяка година към Програма „Солидарност” се обръщат за помощ средно по 200 души (зависими и/или техните близки), като част от тях започват лечение в дневната програма, други получават индивидуална психотерапия, трети биват обслужени от Службата за работа с родители и близки на зависими, а четвърти биват консултирани по телефон и електронна поща.

Отделно Националната информационна линия за наркотиците и алкохола предоставя информация и консултация на около 450 души всяка година чрез телефон, чат, електронна поща и форум (http://www.drugsinfo-bg.org/bg/).

 - Каква е ролята на държавата в борбата с алкохолизма?

Росица Долапчиева-Кайрякова: През 2009 г. бе изработен проект на Национална програма за предотвратяване на злоупотребата с алкохол, който така и не бе приет. Няма национална статистика, която да посочи броя на алкохолно зависимите у нас. Не се отпуска и финансиране за лечението на такива хора. Това като че ли говори повече, отколкото ние бихме могли да кажем за това каква е ролята на държавата в борбата с алкохолизма.


NEWS_MORE_BOX



В България има няколко държавни психиатрични болници, в които приемат за лечение алкохолно зависими. В повечето от тях не се предлага дългосрочна терапия и на зависимите им се налага сами да заплащат своята рехабилитация в програми, които нямат държавно финансиране. В същото време според статистиките на Асоциация „Солидарност” и на Националната информационата линия за наркотиците и алкохола, както вече споменахме, най-често хората ни търсят именно заради проблеми с алкохол. Мисля, че всякакви други коментари са излишни.

 - Обикновено човек неусетно преминава в алкохолна зависимост. Как трябва да постъпят хората, които, да речем, са се усъмнили в себе си и в способността си да се контролират?

Росица Долапчиева-Кайрякова: За съжаление, такива хора, които, както казвате, са се „усъмнили в себе си и в способността си да се контролират” са рядкост. Една от основните характеристики на зависимостта (без значение дали е към алкохол или други вещества) е липсата на критичност по отношение на поведението, в това число и по отношение на приетото количество алкохол, честотата на прием и т.н. Голяма част от хората, които са тръгнали по този път, имат склонността да се самоуспокояват и самозалъгват, че това е „нормално” или пък, че се намират в такъв период, под голям стрес са и т.н. Това, разбира се, не означава, че няма и такива, които се „усещат” на по- ранен етап, но за съжаление, това са единици. Обикновено мисълта „Дали не прекалявам?” или „Нещо не е наред!” се появява на етап, при който някоя (или някои) сфера/и от живота на въпросния човек вече търпи поражения. Много често близките имат осезаема роля, за да се стигне до това осъзнаване.

Счита се, че всъщност възможността за решение на проблема започва с неговото осъзнаване и признаване, с търсенето на помощ, което на думи звучи много просто, но всъщност това е една от най-трудните стъпки в преодоляването на зависимостта (без значение към кое вещество).

Като начало това, което би било препоръчително за тези хора, е да споделят и да признаят проблема си, като на първи етап това може да стане и с някой близък.  Важно е този близък да ги подкрепи, да ги насърчи в желанието им да предприемат някаква промяна, а не веднага да започне да ги критикува и осъжда. Препоръчително е да се потърси професионална помощ – психолог, терапевт, дори на лице да нямаме тежка зависимост. Обикновено хората си мислят, че могат да се справят сами, което не е изключено – има и такива случаи, но като че ли техният тип справяне е по-скоро като „да караш на мускули”, а и рискът за неуспех, задълбочаване на болестта или завръщането ú след определен етап от време е много по-висок. Съществуват различни варианти, чрез които може да се окажат професионална помощ и подкрепа, в зависимост от особеностите на конкретния случай. Това е и една от услугите, които извършваме на Националната информационна линия за наркотиците и алкохола – пренасочване към съответната специализирана помощ, в зависимост от конкретната заявка и спецификата на случая.