Февруари е месец, посветен на трезвеността и борбата със злоупотребата с алкохол. Въпросите около зависимостта от алкохол са стари колкото самия алкохол, но винаги стоят на дневен ред.
За никого не е тайна, че лесно се прекрачва границата от чашка за отпускане до ежедневната му употреба и повличащата системна злоупотреба. 
Доста български семейства страдат от този вреден навик. Има кръчми, които са постоянно пълни, въпреки обедняването на нацията... Често близките на зависимите от алкохола се намират в безизходица. Консултациите отстрана на специалисти по проблема в такива случаи е първата адекватна помощ, която те могат да получат...
Част от въпросите, които касаят алкохолната зависимост, дискутираме със Светлана Николова, консултант, Марина Попова, психолог и Росица Долапчиева-Кайрякова, психолог, от Асоциация за рехабилитация на зависими „Солидарност”.
Асоциацията е създадена през 2006 г. и е приемник на Сдружение за борба с епидемичните болести и наркоманиите, основано през 2001 г. Това сдружение през 2003 г. изгражда Програмата за рехабилитация и ресоциализация на зависими „Солидарност”, която функционира и се развива и до днес.
Представяме ви един разговор, в който ние питаме и ни отговарят трима специалисти...
 
 
 
 - Кои са най-честите причини, които тласкат човек към чашката?
 
Марина Попова: Една от най-често споменаваните в литературата психологически теории е т.нар. „хипотеза за намаляване на напрежението”. Според тази теория хората започват да употребяват алкохол, за да намалят нивата на стреса. Хора с високо ниво на субективен стрес откриват, че след употреба на алкохол то намалява, което води до многократно повтаряне на употребата. Вследствие на това пиенето се превръща в навик.
 
Друга разпространена теория е, че хората пият, защото алкохолът създава у тях преживяване на удоволствие, засилва социализацията и намалява тревожността. Според тази теория алкохолизмът се развива при тези, които имат високи нива на тревожност или комбинация между висока тревожност, травматични преживявания или спомени от миналото.
 
Причините биха могли да бъдат много и са индивидуални. Хората обикновено пият, за да забравят, да се успокоят, да се развеселят, а на края пият заради самото пиене. В последния случай става въпрос за изграждане на операционен рефлекс или навик, а не за първичното биохимично действие на алкохола. 
 
 
 - Зависи ли високият прием на алкохол от социалното положение?
 
Марина Попова: Не разполагаме с данни от изследвания, провеждани в България, за връзката между употребата на алкохол и социо-икономическия статус. Високите нива на стрес и тревожност, както и някои личностни фактори са по-вероятни причини, които биха могли да доведат до злоупотреба, а не толкова какъв е социо-икономическият статус на човека.
 
Съвсем образно казано – някои пият от мъка, защото нямат нищо, а други пият от скука, защото имат всичко.
 
 
 - А има ли разлика между алкохолика и пияницата и как бихме могли да разпознаем алкохолика?
 
Марина Попова: Не смятам, че има разлика – по-скоро са синоними. „Пияница” е формата, която хората по-често използват в разговорната реч. Близките и роднините могат да наблюдават някои от гореизброените симптоми за вредна употреба, но само психиатър би могъл да диагностицира зависимостта. Ето защо ние препоръчваме консултация с лекар в ситуации, в които има симптоми  на проблемна употреба. Като всяко друго заболяване, алкохолизмът също трябва да бъде установен от компетентно лице и лечението да премине под негов контрол.
От друга страна един от най-ясните знаци за зависимост е наличието на абстинентни симптоми при рязко спиране или намаляване на пиенето (треперене, потене, тревожност, безсъние, делириум).
Ние, от Националната информационата линия за наркотиците и алкохола, често напомняме на хората да не подценяват ситуацията и да не предприемат самолечение, особено с медикаменти и други препарати, за които са чули от някъде.
 
 
 - Как е най-правилно да постъпим, ако в семейството ни има човек, който пие? Кой е правилният подход?
 
Светлана Николова: Между 25 и 30% от хората, които се обръщат към Асоциация „Солидарност” всяка година, търсят помощ именно заради вредна употреба на алкохол или зависимост. За нас това означава, че има един много голям брой семейства в България, които живеят с този проблем. Тъй като алкохолната зависимост е много сериозно заболяване, ние винаги препоръчваме на близките на зависимия да потърсят специализирана помощ. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
Ако зависимият признава, че има проблем и е съгласен да получи помощ, първото, което може да се направи, е една консултация при психиатър, работещ в областта на зависимостите. Като лекар, той може да прецени дали става въпрос за зависимост и дали се налага медикаментозно лечение (включително и прием в болница). Следващата стъпка е да се потърси специалист (психолог, психотерапевт или социален работник) или рехабилитационна програма, които ще помогнат както на зависимия, така и на неговите близки, да извървят необходимия път към решаване на проблемите в живота им, настъпили вследствие на употребата на алкохол. Групите за взаимопомощ като Анонимни алкохолици и Ал-Анон също могат да предложат подкрепа на много хора.
 
Ако зависимият не желае да се лекува, то близките могат да потърсят помощ за себе си както при психолог, така и в групи за взаимопомощ. Много често случаят е точно такъв и е много важно роднините на зависимия да не остават без подкрепа в борбата си и да не опитват да носят целия проблем само на собствения си гръб. Все пак става дума за заболяване, чието лечение изисква много сериозна помощ отвън.
 
 
 - Хората, които имат проблем с пиенето, сами ли идват при вас или по-често техните близки ги водят насила?
 
Светлана Николова: В повечето случаи близките са тези, които първи търсят помощ, но този факт е валиден при всички видове зависимости. Зависимостта ограничава много кръгозора на страдащия от нея и понякога минават години, преди той или тя да разберат, че имат проблем. Това, което е очевидно за околните, може да бъде невидимо за зависимия. Дори когато този човек осъзнае, че има проблем, той обикновено е изпълнен с колебания и страхове, и не му е никак лесно да се реши на лечение. В този случай идват на помощ близките, които започват да търсят начини вместо него и му помагат да вземе решение. Но не може да се каже, че те го водят насила, тъй като лечението се случва доброволно. Затова, макар и воден от близките си, зависимият идва при нас със своето съгласие.
 
 
 - Лечим ли е алкохолизмът? Настъпва ли такъв момент, в който да няма връщане назад?
 
Светлана Николова: Да, алкохолната зависимост е лечима. Сред нас има много хора, които са се справили с този проблем. Има обаче фактори, които могат да направят лечението по-лесно или по-трудно и те са най-различни: мотивацията на зависимия; наличието или отсъствието на подкрепяща среда; възможността му да си позволи лечение; здравословното му състояние; наличието или отсъствието на места за помощ в родното му място и други.
 
Дали настъпва момент, от който няма връщане назад, е трудно да се каже, тъй като хората са толкова различни. Може би от чисто медицинска гледна точка такъв момент настъпва, когато здравето на човека е толкова тежко увредено, че не може вече да се възстанови.
 
 
 - Кои са най-големите трудности в битката с порока?
 
Светлана Николова: Важно е да уточним, че алкохолизмът не е порок. Порокът означава отрицателно качество или недостатък, докато зависимостта е заболяване, а не част от характера на човек.
 
Може би най-голямата трудност, която трябва да преодолеят хората, за да се справят с този проблем, е самото му осъзнаване и признаване. За съжаление, отричането на проблема е част от самото заболяване – зависимите нямат реална преценка за своята употреба на алкохол и за пораженията, които тя нанася върху различните области от живота им.
 
Други големи затруднения идват от средата, в която живеем – мога да кажа, че тя не подкрепя онези, решили да търсят лечение: местата, където могат да получат такова, са малко; на много места им се налага да заплащат суми, с каквито зависимият и близките му не разполагат; обществото като цяло не предлага разбиране и подкрепа, даже и напротив – в културата на българина е заложено да има употреба на алкохол по всякакви поводи, включително и за доказване на мъжественост. След затруднения достъп до лечение и социалния натиск идва и лесната достъпност на алкохол – навсякъде, по всяко време и на ниски цени.