Февруари е месец посветен на трезвеността. Или борбата със злоупотребата с алкохол. Зависи от кой ъгъл ще се погледне. Въпросите около зависимостта от алкохол са стари колкото и самият алкохол. Стоят обаче винаги на дневен ред. За никого не е тайна, че лесно се прекрачва границата от чашка за отпускане до ежедневната му употреба и повличаща системна злоупотреба. А доста български семейства страдат от този вреден навик. Има кръчми, които са постоянно пълни въпреки обедняването на българина... Често близките на алкохолозависимите се намират в безизходица. Консултациите отстрана на специалисти по проблема в такива случаи е първата адекватна помощ, която те могат да получат...
Част от въпросите, които касаят алкохолната зависимост, дискутираме със Светлана Николова, консултант, Марина Попова, психолог и Росица Долапчиева-Кайрякова, психолог, от Асоциация за рехабилитация на зависими „Солидарност”.
Асоциацията е създадена през 2006 г. и е приемник на Сдружение за борба с епидемичните болести и наркоманиите, основано през 2001 г. Това сдружение през 2003 г. изгражда Програмата за рехабилитация и ресоциализация на зависими „Солидарност”, която функционира и се развива и до днес.
Представяме ви един разговор, в който ние питаме и ни отговарят трима специалисти...



- Каква част от българите страдат от алкохолна зависимост?

Светлана Николова: За съжаление в България няма официална статистика по този въпрос. Различни специалисти говорят за цифри като 300 000-350 000 алкохолно зависими в страната, но тези твърдения не са доказани.

Според доклад на Центъра за зависимости и психично здраве в Канада, публикуван през 2012 г., през 2005 г. в България е имало около 215 000 зависими от алкохол, като около 185 000 от тях са били мъже (Alcohol consumption, alcohol dependence and attributable burden of disease in Europe: Potential gains from effective interventions for alcohol dependence. Jürgen Rehm, Kevin D. Shield, Maximilien X. Rehm, Gerrit Gmel, Ulrich Frick, 2012, Centre for Addiction and Mental Health).

Но българска статистика няма.

 - Има ли статистика, която да показва процент на приемащите всекидневно алкохол?

Светлана Николова: Според Националния статистически институт, публикувал резултатите от Европейско здравно интервю, проведено през 2008 г., 10,4% от българските мъже употребяват алкохол всеки ден, а жените са 2,1% или общо 6,1% от населението на възраст 15-64 г.

 - Къде е границата между умереното пиене и алкохолизма?

Марина Попова: Нека, първо, обърнем внимание на това – какво означава умерена употреба на алкохол? Това е количество, изчислено на дневна или седмична база, което е прието като по-безопасно за възрастния индивид. Тези количества са съобразени с пола, като за мъжете то е 2 стандартни питиета дневно, а за жените – 1 питие. Според общоприетите критерии, 1 стандартно питие съдържа 8-13 г абсолютен алкохол. Между другото, в България няма установена мярка за стандартно питие.

Всекидневната консумация повишава възможността от създаване на толеранс и възникване на зависимост, затова през седмицата трябва да има най-малко 2 дни, през които не се употребява никакъв алкохол. Умерената консумация не означава, че е безопасна, а че рисковете от възникване на зависимост и различни заболявания са по-малки.

Преди да стигне до зависимост, човек преминавава през няколко други етапа – експериментиране, умерена употреба, вредна употреба и чак накрая – зависимост.

Границата между умереното пиене и вредната употреба е изключително тънка и субективна. Преминаването от една фаза към друга е много индивидиуално за всеки и отнема различно време. От другата страна самите фази могат да имат различна продължителност при всеки. Далеч не всеки човек с вредна употреба развива зависимост, както и не всеки употребяващ стига до вредна употреба. Вредната употреба на вещества и зависимостта от психоактивни вещества са два различни, макар и тясно свързани процеса, а не само два етапа на един и същи процес.

-    В какво точно се изразява проблемното пиене?

Марина Попова: При употребата на алкохол толерансът и зависимостта най-често се развиват постепенно с течение на времето. Поради тази причина проблематичната употреба не е лесна за разпознаване. Въпреки това има знаци, по които това може да стане:

  • Употребяващият изпитва силно желание или нужда да пие, намира си най-различни поводи за това - например да се успокои, да заспи, да отпразнува нещо, да си „оправи” настроението.
  • Загуба на контрол върху продължителността на пиенето и изпитото количество - човекът влиза в дълги запои или не може да спре след 1-2 изпити чаши.
  • Поява на абстинентни симптоми при спиране на пиенето - треперене, потене, тревожност, безсъние, делириум.
NEWS_MORE_BOX

 

  • Повишаване на толеранса - употребяващият има нужда от все по-големи количества алкохол за постигането на един и същи ефект.
  • Постепенно отпадане на други начини за забавление и други интереси - употребяващият отделя все повече време за пиене или за възстановяване след пиенето.
  • Употребяващият продължава да пие, въпреки че психичното и/или физическото му здраве е вече увредено - например има чернодробно увреждане или пък страда от депресия в следствие на злоупотребата.
  • Ограничаване на личния репертоар от начини на пиене - употребяващият си създава твърди „навици” за това кога и как да пие – например пие точно по един и същи начин, пие всеки ден или всеки уикенд, без да се съобразява с приетите социални норми за умерено пиене.
  • Употребяващият прави опити да спре да пие изобщо или поне през деня, но не успява.
  • Често мирише на алкохол, пие тайно, крие алкохол на различни места, прави опити да скрие следите от употребата.
  • Семейните отношения се влошават, стават чести скандали, свързани с употребата на алкохол.
  • Употребяващият шофира след като е пил, поставя в опасност не само себе си, но и други хора.
  • Проблеми в работата и чести отсъствия.
  • Проблеми със закона, свързани с употребата на алкохол.
  • Категорично отрича, че има проблем, въпреки наличието на множество факти, които сочат, че е така.


 


 - Диагноза ли е алкохолизмът и физическо или психическо заболяване е той?

Марина Попова: Според Международната класификация на болестите (МКБ 10), алкохолната зависимост - или синдром на зависимост от алкохол - е едно от психичните и поведенчески разтройства, дължащи се на употребата на алкохол. Диагностичните критерии за този синдром са 6, някои от които са: силно желание за прием на алкохол; нарушена способност за контрол върху приема; физиологично състояние на абстиненция; продължаване употребата на алкохол, въпреки очевидните вредни последици. За да се постави диагноза „зависимост” трябва да са налице 3 от шестте посочени проблема, наблюдавани през период от 12 месеца или по-дълго.

С други думи, алкохолизмът е хронична болест, при която човек се намира в психическа и физическа зависимост от алкохола, което води до промени в психиката на болните, нарушено функциониране на обмяната на веществата и увреждания на много органи в организма.


В продължението - кои са най-честите причини, които тласкат към алкохола и други въпроси по темата.