Синдромът на хронична умора представлява състояние, характеризиращо се с усещането за силна, необяснима умора, засилваща се от полагането на физическо усилие, интелектуален труд или емоционален стрес. Усещането за умора е съпроводено с упадък на когнитивните функции (внимание, памет, концентрация, възможност за справяне с поставените задачи, планиране на задачите и т.н.) и влошаване качеството на ежедневно функциониране, които симптоми персистират в рамките на поне 6 месеца.

 

Причините за поява на хронична умора могат да бъдат от различно естество. Поради тази причина, синдромът на хронична умора е диагноза на изключването. Откриването на каквото и да е друго заболяване, което може да обясни появилата се умора, изключва поставянето на тази диагноза.


 

Причини

Към днешна дата няма установена конкретна причина за появата на синдрома. Много на брой вируси са били подозирани в тази насока, в това число човешки херпесен вирус тип 6 (ННР 6), ентеровируси, вирусът на рубеола, кандида албиканс и други. Фактори от околната среда също се спрягат като причина, макар и да няма ясно установена връзка до момента.

 

Синдромът на хронична умора е биологично, не психологично заболяване, въпреки да не са изяснени все още механизмите, които водят до нарушена функция на някои от биологичните субстанции на организма – клетки естествени убийци и Т-клетки, увеличени цитокини и някои автоантитела.

 

Епидемиология

Заболяването има по-висока честота сред женския пол и настъпва в млада до средна възраст. Средната възраст на начало на оплакванията е 22-годишна възраст, макар да са описани случаи и преди 10-, както и след 70-годишна възраст.

 

Клинична картина

Пациентите със синдром на хроничната умора се оплакват от поява на силна умора и отпадналост след физическо усилие (но може и след емоционален стрес и усилен интелектуален труд), както и след извършване на задачи, които са били постоянна част от ежедневието им от години и които не са ги затруднявали до този момент.

 

Хората, страдащи от синдрома съобщават и за чувство за умора дори и след дълъг период на почивка или сън. При голяма част от пациентите се съобщава за предшестваща грипоподобна инфекция, която е последвана от пролонгирано състояние на умора.

 

Освен чувството за умора, засегнатите често се оплакват от проблем с краткосрочната памет (т.е за близки събития), докато за събитията от далечното минало не се открива нарушение.

 
Наличието на вербална дислексия също е съобщаван симптом. Представлява трудност в намирането или изричането на определена дума по време на разговор.

 

Систематизирано, 5 са основните симптома на синдрома на хроничната умора:

  • Намалена или затруднена способност за справяне с нормалните ежедневни активности, в резултат на усещане за силна умора/изтощение;
  • Засилване на чувството за умора след извършване на физическо или друг тип усилие;
  • Сън, който не води до изчезване на чувството за умора;
  • Когнитивна увреда – нарушение в процеса на запаметяване, планиране, внимание, концентрация и т.н;
  • Ортостатична нестабилност – оплакванията се засилват след изправяне и отслабват или изчезват след връщане в легнало положение.

Диагноза

Синдромът на хронична умора е диагноза на изключването. Преди поставянето на тази диагноза е необходимо изследване във всяка друга възможна насока, т.е заболяване, при което умората е част от клиничната картина, в това число най-вече изключване на лимфоретикуларна неоплазия.

 

Диагнозата ”синдром на хронична умора” се поставя при наличието на поне 4 от 5-те гореизброени признака (първите три – задължително и един от последните – когнитивна увреда или ортостатична нетолерантност), продължителност на симптомите поне 6 месеца и липса на друга причина/заболяване, което може да обясни тези оплаквания.

 

Лечение

Въпреки усилените търсения в тази насока, все още не съществува терапия на състоянието. Симптомите могат да персистират в продължение на години, като са възможни ремисии и повторна поява на оплакванията.