Има психиатрични разстройства, чиито симптоми биха алармирали всекиго – не е нужно да си специалист, за да разбереш, че нещо не е наред с човек, изпитващ халюцинации, например. Естествено, в голяма част от случаите наличието на болест не е толкова очевидно. Една от тези „спорни територии‘‘ е депресията.


Усещането за тъга и неработоспособност много често са част от нормалните човешки преживявания. По тази причина от изключителна важност е наличието на ясни диагностични критерии, които да разграничават болестната тъга от нормалния отговор към стрес и нараняване.


Сред основните черти на депресивния синдром са симптоми като загуба на преживяването за удоволствие, депресивно настроение, липса на енергия, песимистично мислене и значително намаление на общото, семейното, социалното и трудовото функциониране на човека.



Депресивен синдром – той се характеризира с триадата: потиснато настроение, забавен мисловен процес и липса на желание и инициативност. Съпътстващи симптоми могат да бъдат загубата на интереси и на способността за изживяване на радост и удоволствие, уморяемост и спад на активността, нарушена концентрация и внимание, понижена самооценка и себенеуверност, идеи за виновност и песимистично възприемане на бъдещето, понижен апетит, нарушение на съня и мисли за себеувреждане или за самоубийство.


За да бъде поставена диагнозата депресивен епизод е необходимо симптомите да са налице за период от поне 2 седмици. В зависимост от това колко симптома са проявени, депресивния епизод се разглежда като лек, умерено тежък или тежък.


Умерено изразен депресивен епизод

Външният изглед на човек, изпаднал в такъв епизод, е характерен – видът и облеклото му са занемарени. Изразът на лицето е тъжен, с увиснали устни краища, дълбока бръчка между веждите, редки мигания на очите и отпуснати рамене. Походката е забавена, намелени са мимиката и жестовете.


Налице е дистимия – понижено настроение – липсват всякакви положителни емоции, което не се повлиява от външни стимули, например съобщаване на добра новина. Този симптом има денонощни колебания, като има сутрешно влошаване и подобрение в хода на деня. Пациентите не изпитват радост и удоволствие, престават да чувстват любов и привързаност, спират да се интересуват от каквото и да било. Макар и това да наподобява тъга, то вътрешно нерядко се съпътства от напрежение и неудовлетворение. Докато по-младите пациенти изглеждат тъжни, то при възрастните има вид повече на тревожна потиснатост.


Често освен тъга, болните изпитват и страх, който не е свързан с конкретни представи. Пациенът не може да обясни защо и от какво се страхува, но е напрегнат, неспокоен и очаква да се сучи нещо лошо.


Дистимията, тревогата и страхът се изживяват мъчително от болните, но още по-мъчително за тях е изчезването на положителните чувства към близките – деца, внуци, съпруг/а, родители и тн. Те се измъчват и се обвиняват, че са станали безразлични към най-близките си. Това причинява на пациентите тежка и страшна мъка, която често може да се прояви и като физическо страдание и болка, зад гръдната кост в областта на сърцето.


Вторият симптом на депресивния епизод след дистимията е забавеният асоциативен поток (когнитивен симптом). Пациентите отговарят на зададените въпроси след дълги паузи, бавно и с тих глас или изобщо не говорят. Те смятат, че са загубили паметта си, че са „жив труп“. Поради запазената си критичност, засегнатите преживяват мъчително забавения темп на мисловния процес и смятат, че са оглупели и изпитват страх от ежедневните си задължения.


Този симптом е обратим и отзвучава след преминаване на депресивния епизод.


Депресивните мисли включват мисли за безполезност (пациентите смятат, че не могат да се справят със задълженията си и се чувстват ненужни), песимистични мисли (приемат живота си за провален), мисли за безпомощност и безнадеждност. Болните смятат, че животът не си струва и смъртта е един възможен изход. Тук тези мисли биха могли да стигнат и до планове за самоубийство.


Сред тези симптоми са и мислите за вина, които имат неразбираема форма – надценяват се дребни и незначителни грешки. Пациентие се концентрират върху нерадостни събития и собствените си неуспехи.