Понятието личност включва устойчивите качества на индивида, проявяващи се в поведението му при различни обстоятелства. Голяма част от психологичните заложби на личността остават неосъзнати. Личностовите характеристики почти не се променят в течение на живота, макар и да могат външно да се модифицират от социалната среда и житейския опит. Характерът и темпераментът са двата основни компонента на личността.

 

Характерът е външният облик, социалната маска на вътрешната същност - темперамента. Характерът зависи от възпитанието и житейския опит. Не е случаен произходът на думата персона. Per sonae се превежда от латински като -"това, през което идва звукът". Визират се маските в древните театри. Следователно, още в зародиша си думата личност предполага някаква фасада, прикриваща човека зад нея.


 

Личностовите типове не са патология сами по себе си. От друга страна, личностовите разстройства са "карикатури" на определени нормални личностови черти, изопачени до крайност. В този ред на мисли, границата между норма и патология е динамична и относителна.

 

Личностовите разстройства са с начало в детството или юношеството. Абнормалните черти са трайно вкоренени като патологична матрица в поведението. Ключов момент при личностовите разстройства е, че тези лица страдат от собствените си изопачени качества или карат другите да страдат.

 

Шизоидната личност спада към странните личности. Типичният пример е лабораторният учен, който може да се изолира от света и да се посвети всеотдайно и непрестанно на заниманията си, без да страда от това. За да премине този личностов тип в личностово разстройство, трябва този начин на съществуване и възприемане на света да нанесе вреда на лицето или на други хора.

 

Например тези хора са застрашени от това да са самотни в живота, да не изпитват необходимост и да не създават приятелства или семейство. Следователно, този личностов тип има потенциала да пречупи житейската траектория на тези лица и да бъде предпоставка за неудовлетвореност от живота и отключване на депресия.

 

Шизоидните личности не изпитват необходимост от общуване или споделяне на мисли, емоции и преживявания. Техните занимания са самотни и абстрактни. Трудно създават интимни връзки и пренасят сексуалната си потребност в своя вътрешния имагинерен еротичен свят. Интроспективно насочената еротика удовлетворява сексуалните им нужди поради отпадане на необходимостта от реалния контакт.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Може би този начин на същетвуване ще се стори много тъжен на повечето хора. Шизоидната личност обаче, не страда от своята същност до момента, в който чертите ѝ не придобият характеристика на личностово разстройство. В тези случаи нарушеното социално функциониране може да насочи житейския им път в коловоз на патологична социална изолация и да отключи депресия.

 

Личностовите типове са повече от десет. Всяка личност съчетава черти, влизащи в характеристиката на различни личностови типове или предоминантно на един-два. Обособяването на личностови типове и разстройства има значение в психиатричната практика поради това, че някои от тях предразполагат към по-тежка психична патология и/или влошават съществуваща такава.

 

Личностовите разстройства не са същински психични заболявания, а трайни абнормости. Те не се повлияват значително от медикаментозно лечение. Установяването им има отношение към подхода и лечението на друга психична патология.

 

В случая на шизоидното личностова разстройство ефективна може да бъде психотерапията. При такъв тип разстройство би следвало да се очаква повишена предразположеност към афективни разсройства, при диагностицирането на които се прилага медикаментозна терапия.

 

В заключение, може да се каже, че никой не може да промени изоснови своята вътрешна същност. Осъзнаването ѝ обаче, е ключ към себеприемането и отваря широките хоризонти на психичното здраве.