Шизофренията е разстройство, което засяга начина, по който хората действат, мислят и възприемат реалността.

 

Често заболяването е много трудно за лечение, тъй като има много различни причини и симптоми.


 

В проучване, публикувано миналия месец в Cell Reports Medicine, изследователи от Токийския медицински и дентален университет (TMDU) са идентифицирали автоантитяло – протеин, който се произвежда от имунната система, за да се прикрепи към специфично вещество от собственото тяло на пациента, а не към чужд агент като например вирус или бактерия - при някои пациенти с шизофрения.

 

Учените са установили, че това автоантитяло причинява поведение, подобно на шизофрения, и промени в мозъка, когато го инжектират на лабораторни модели.

 

Когато са се разглеждали възможни автоантитела, които биха могли да причинят шизофрения, изследователският екип се е фокусирал върху един специфичен протеин.

 

Предишни изследвания предполагат, че адхезионната молекула на невроните - NCAM1, която помага на клетките в мозъка да комуникират помежду си чрез специализирани връзки, известни като синапси, може да има роля в развитието на шизофренията.

 

Учените са изследвали автоантителата срещу NCAM1 при около 200 здрави контроли и 200 пациенти с шизофрения.

 

Изследователите са открили автоантитела само при 12 пациенти, което предполага, че те могат да бъдат свързани с разстройството само в малка подгрупа от случаите на шизофрения.

 

Изследователският екип е проучил дали тези автоантитела могат да причинят някакви промени, които обикновено се наблюдават при шизофрения.

 

За тази цел учените са пречистили автоантитела от някои от пациентите и са ги инжектирали в мозъка на лабораторни модели.

 

Резултатите са били впечатляващи, въпреки че лабораторните модели са имали тези автоантитела в мозъка си само за кратко време, те са имали промени в поведението и синапсите си, които са подобни на това, което се наблюдава при пациенти с шизофрения.

 

По-конкретно, лабораторните модели с автоантитела са имали когнитивно увреждане и промени в регулирането на реакцията на стрес, които се наблюдават и при други лабораторни модели на шизофрения.

 

При тях са се наблюдавали по-малко синапси и дендритни шипове, които са структури, които са важни за връзките между мозъчните клетки и също са засегнати при шизофрения.

 

Като се има предвид, че шизофренията може да се прояви много различно сред пациентите и често е резистентна на лечение, резултатите от това проучване са изключително важни.

 

Ако шизофренията наистина е причинена от автоантитела срещу NCAM1 при някои пациенти, това ще доведе до важни подобрения в тяхната диагностика и лечение.

 

Референции:

https://dx.doi.org/10.1016/j.xcrm.2022.100597