Заболяването шизофрения не само, че може да причини богата и разнообразна гама от симптоми, а и се представя с различни клинични форми. Макар и факта, че изцяло чистите форми са рядък и нетипичен случай, все пак обикновено се наблюдава преход от една форма в друга или смесване на отделните форми и е налице известна обособеност, която позволява те да бъдат разграничавани една от друга.
Съвременанта класификация разпознава параноидна, хебефренна, кататонна, недиференцирана, резидуална и проста шизофрения, както и някои други особености като постишозофренната депресия.
Параноидна шизофрения
Тя е най-разпространената форма на заболяването. Представя се с относително устойчиви налудности, най-често придружени от халюцинации, особено слухови. Сред най-честите параноидни симптоми са налудности за преследване, отношение, въздействие, знатен произход, особена мисия, телесна промяна, ревност; слуховите халюцинации най-често представляват гласове, които заплашват или заповядват на болния.
Негативните симптоми са налице, но не са водещи в клиничната картина, а началото на заболяването обикновено е относително по-късно в сравнение с останалите форми на шизофренията.
Този вид шизофрения може да протича както епизодично – с часитни или непълни ремисии, а също и хронично. При хроничното протичане на болестта позитивните симптоми (налудности и халюцинации) персистират с години и е трудно да се разграничат отделни епизоди.
В рамките на параноидната шизофрения се разграничават три подтипа:
• Параноялен
Това е най-леката форма на отклонение от нормата. Налудностите са монотематични (на една тематика), добре систематизирани, много упорити и трудно податливи на лечение – за това и макар и лека, тази форма е злокачествена.
Тематиката на налудностите обикноевно е близка до реалността и засяга непосредствено професионалното или семейно обкръжение на човека и се влияе от текущи събития, а халюцинации липсват.
• Параноидно-халюцинаторен
Когато първият субтип се задържи с години той може да премине в параноидно-халюцинаторния субтип. При него налудните теми се увеличават (политематичност), преливат една в друга, систематизацията се губи, тематиката се отдалечава все повече от реалността. Освен това се появяват и халюцинации, които сами на свой ред дават повод за поява на нови налудни идеи, още по-голямо отдалечаване от реалността и т.н.
Откъсването от реалността и потъването в собствен субективен свят от психотични преживявания стават силно изразени, стройната логика на параноялната налудна система напълно се губи и се измества с паралогична или халюцинаторна аргументация.
Твърденията на пациентите стават очевидно неправдоподобни, излизат от тесния кръг на тяхното обкръжение и придобиват общодържавен и дори – международен мащаб.
Например, ако в параноялния стадий човекът е смятал, че колега иска да го отрови, за да заеме мястото му, то в този стадий човекът вече може да намеси в „конспирацията“ случайни познати и непознати, държавни служби, католическата църква, масоните и т.н.
Аргументите на болните вече не се базират на интерпретацията на различни реални събития, а се основават на налудни хрумвания и истории, дочути от гласовете (слуховите халюцинации).
• Парафренен тип
Обикновено след достигането на параноидно-халюциаторния тип човекът се подлага на лечение и развитието на болестта се стопира на това ниво. В относително редки случаи се стига и до третия – парафренен подтип.
При него е налице систематизиране на налудните идеи. Емоционалният тон е в синхрон с тематиката на установената налудна система. Халюцинациите са слабо изразени и епизодични, и служат главно за илюстриране на основната налудна тематика (например за връзка с извънземен разум). Въпросната налудна тематика е с фантастичен, нереалистичен характер, отделя се от земните проблеми.
Пациентът започва да функционира в два паралелни свята, преминавайки от единия в другия, без да се притеснява от логическата им несъвместимост. В реалния си живот пациентът може да е беден и нещастен, но пък в психотичния си свят е възможно той да е безмерно богат, талантлив и т. н.
Очевидният защитно-компенсаторният характер на тези налудности спрямо обективната реалност остава скрит за пациента.
