Съвременната класификация разпознава 3 основни клинични форми на шизофренията - параноидна, хебефренна и кататонна. Това комплексно заболяване обаче невинаги успява да се впише в критериите, ограничаващи тези три форми. За това са и описани няколко други, допълнителни и по-редки.


Шизофренията е до такава степен многолика, че в някои случаи няма и един симптом, който да насочи към диагнозата, а до нея се достига единствено с внимателно проследяване хода на болестта в течение на години.

 


Недиференцирана шизофрения

Или с други думи – неопределена. В тази категория са включени психотични състояния, които отговарят на общите диагностични критерии за шизофрения, но не и на нито една от трите ѝ основни форми, или пък имат белези на повече от една от тях, без ясно преобладаване на която и да е от съвкупностите от диагностични признаци.


Резидуална шизофрения

Резидуален остава остатъчен. При тази форма е налице хроничен стадий в развитието на шизофренията, като е ясно очертан преходът от ранния стадий (представляващ един или повече психотични епизода) към по-късен стадий на заболяването, характеризиращ се с дълготрайни негативни симптоми и функционални нарушения. Те не са непременно необратими.


Нужен е период от поне една година, през който силата и честотата на позитивните симптоми (налудните идеи и халюцинациите) да са били минимални или значително намалени и през който негативните симптоми да са били налице.


Проста шизофрения

Представлява рядко разстройство, при което се наблюдава подмолно, но прогресиращо развитие на странности в поведението, невъзможност за справяне със социалните изисквания и упадък на цялостната житейска дейност на засегнатия човек. Налудности и халюцинации липсват и поради тази причина заболяването не е така очевидно психотично, както е при кататонната и хеберенната форми.


Негативните симптоми, характерни за резидуалната шизофрения, се развиват, без да се предхождат от каквито и да било проявени психотични симптоми. С напредващото социално обедняване може да се стигне до скитничество, а пациентът сава все по самовглъбен, бездеен и изобщо лишен от цели.


Постшизофренна депресия

Според българската психиатрична школа по-уместно за това състояние е названието „постпсихотична шизофренна депресия“ – тоест депресивен епизод след психотичен шизофренен епизод, а не след шизофренно заболяване като цяло. Именно така се и диганостицира – като депресивен епизод, възникващ при отшумяване на психотичен шизофренен пристъп.


При това, възможно е някои шизофренни симптоми все още да са налице, но те вече не доминират в клиничната картина на фона на депресивните. Тези персистиращи шизофренни симптоми могат да бъдат както негативни, така и позитивни, въпреки че първите са по-чести.


Не е нито сигурно, нито решаващо за диагнозата това доколко депресивните симтоми са били налични и преди и просто са били маскиарни от психотичния епизод (а не са новопоявили се) и доколно те са съставна част от шизофренията, а не психологична реакция на пациента спрямо нея.


Депресивните симптоми рядко са така тежки или продължителни, че да отговорят на критериите за тежък депресивен епизод. Нещо повече, често е трудно да се реши кои симптоми се дължат на депресия, кои на невролептичното лекарствено лечение (приложено за шизофренията) и кои на хипобулията и емоционалното нивелиране, вследствие на самия шизофренен процес.


Самото разстройство е свързано с повишен суициден риск. За да се приеме наличието на тази форма на шизофрения, е необходимо през последната 1 година пациентът да е прекарал шизофренен пристъп и да има остатъчни шизофреннни симптоми, наред с тези на депресивния епизод.

 

Друга шизофрения

Това представлява една остатъчна категория, в която се включват различни форми, непроявяващи се със специфични и симптоми и единствено динамиката в протичането може да насочи лекаря, че се касае всъщност за шизофрения. 3840