Връзката между функциите на щитовидната жлеза и депресията е предмет на множество проучвания. Пациентите със заболявания на щитовидната жлеза имат повишен риск от развитие на депресия и обратно - депресията, сама по себе си, увеличава риска от засягане на щитовидната жлеза. Най-честите изменения са повишени нива на Т4 - тетрайодтироксин, ниски нива на Т3 - трийодтиронин, променена секреция на тиреотропин стимулиращия хормон -TSH в отговор на тиреотропин освобождаващия хормон - TRH, както и положителни проби за щитовидни антитела.
Освен това, наблюденията са показали, че хормоните на щитовидната жлеза ускоряват и благоприятстват терапевтичния отговор към антидепресантите. Нарушенията във функцията на жлезата водят до значително засягане на психичното здраве - може да се повлияе както емоционалния баланс, така и когнитивния капацитет. Както повишените нива, така и ниските серумни концентрации на щитовидните хормони могат да доведат до промени в настроението, включително депресия. Тези изменения обаче са обратими след прилагане на необходимото лечение.
Оста хипоталамус-хипофиза-щитовидна жлеза функционира чрез комплексната координация на действието на щитовидните хормони, ензимите дейодинази, които осигуряват превръщането на хормоните, транспортните протеини и рецепторите. Секрецията на хормоните на щитовидната жлеза се регулира от TSH, чието отделяне, от своя страна, се контролира от тиреотропин освобождаващия хормон, отделян от хипоталамуса. Също така, отделянето на щитовидните хормони се контролира на принципа на обратната връзка от серумната концентрация на тези хормони.
Установено е, че 20% от количеството на хормона Т3 в мозъчната кора се отделя директно от щитовидната жлеза, а останалите 80% се получават в резултат на локалното превръщане на Т3 от Т4 чрез процесите на дейодинизация. Тези процеси протичат в глиалните клетки на мозъка. По-голямата част от количеството Т4 навлиза в мозъка посредством множество мембранни транспортери. Заболяванията на щитовидната жлеза - както хипо-, така и хипертиреоидизмът често се съчетават с различни невропсихични прояви, които варират от умерена депресия и тревожност до изразена психоза.
Характерни за хипертиреиодизма и тиреотоксикозата са дисфорията, тревожността, раздразнителността, емоционалната лабилност и нарушенията в концентрацията. При пациенти в напреднала възраст може да се наблюдават депресивноподобни състояния, характеризиращи се с апатия, летаргия и псевдодеменция. Тревожността е характерна за 60% от пациентите с хипертиреоидизъм, докато депресията засяга между 31-69% от тях. При хипотиреоидизъм характерните прояви са депресивни епизоди, нарушения в когнитивиня капацитет, апатия и психомоторно забавяне.
Референции:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3246784/
