Много често родители споделят за нетипично поведение на децата си, свързано със сензорните възприятия. Често забелязват странно поведение, резки промени в настроението, раздразнение без видима причина, нарушение на съня.


Понастоящем проблемите със сензорната обработка често се свързват с аутизъм, хиперактивност, ОКР. Известно е, че много деца от аутистичния спектър има сензорно-интегративна дисфункция. Въпреки това, много деца със сензорни проблеми не попадат в спектъра. Сензорно-интегративната дисфункция не съществува като отделна диагноза, но често съпътства други нарушения на развитието.


Д-р А. Жан Айрес идентифицира за първи път подобен тип проблеми през 70-те години, въвеждайки идеята, че мозъкът при някои хора не успява да обработи постъпваща информация през сензорните канали.



Наред с познатите ни пет сетива – обоняние, вкус, мирис, слух и тактилност – д-р Айрес добавя още две не по-малко важни – проприоцепция (осъзнаване на тялото) и вестибуларната система (свързана с движението). Проприоцептивните рецептори са разположени в ставните връзки и са от голямо значение за моториката и стойката на тялото. Благодарение на проприоцептивната ни система ние притежаваме умението да определяме местоположението на тялото си спрямо други обекти и да владеем движенията си. Проблеми с проприоцептивната сензорна система често водят до хаотични и некоординирани движения, тромавост и неправилна стойка и походка. Вестибуларната система се намира във вътрешното ухо.

 

Вестибуларните рецептори изпращат сигнали до мозъка, осигурявайки информация за тялото в пространството, движението и позицията на главата. Това са ключови елементи по отношение на баланса и координацията. В човешкия мозък цялата информация от сензорните системи постъпва едновременно. Когато мозъкът не успее да я синтезира, се получава нещо като задръстване, както го нарича Писке.


Определени миризми, звукове, материи, вкусове могат да предизвикат усещане за сензорно претоварване. Децата със сензорно интегративна дисфункция могат да са свръхчувствителни или хипочувствителни към сензорните стимули. Свръхчувствителността води до избягване на стимулите, докато хипочувствителността води до търсене на стимулите, които предизвикват усещането. Едно дете или човек може да свръхчувствително към дадено усещане и хипочувствително към друго. Реакциите също така могат да бъдат променливи.


Свръхчувствителните деца често се дразнят от силни звуци, някои миризми, от места с много хора, светлини, допира на дрехи и др. Те често се стряскат от внезапни звуци, не обичат да бъдат докосвани, често отказват да опитват нова храна, също така често се разстройват от промени в рутината или обкръжението. Децата с хипочувствителност често имат нужда от повече движение търсят физически контакт или натиск, понякога имат висока толерантност към болка, демонстрират по-високи нива на тревожност и в моторен план са по-слабо координирани. В едни ситуации децата могат да търсят сензорни стимули, а в други да ги избягват.


Животът със сензорно-интегративна дисфункция може да бъде трудно предизвикателство. Често родителите на деца с подобни проблеми изпитват затруднения в ежедневните дейности.


Не е познато лечение за сензорно-интегративната дисфункция, но специалистите по детско развитие като психолози и ерготерапевти могат значително да помогнат за подобряване на състоянието на детето чрез ангажиране с дейности, които да подобрят сензорните процеси. Използват се забавни дейности в контролирана среда спрямо индивидуалните нужди на детето. А когато се налага, детето може да бъде подложено и на сензорна диета.