Селективният мутизъм (Selective mutism) е рядко, но сложно тревожно разстройство, което се описва и изследва периодично през последните 125 години. Характеризира се с неспособността на детето да говори и общува ефективно в избрани социални ситуации, като училище например, като не липсват реални умения за вербално изразяване, достатъчни за езикова комуникация, т.е. немотата на детето е избирателна. Децата със селективен мутизъм говорят свободно с малък брой хора, с които се чувстват комфортно или когато са в познати среди или ситуации.


В МКБ-10 ЕМ е описан в главата „Разстройства на социалното функциониране с начало, типично за детството и юношеството (F 94)“, докато в DSM ІV разстройството е описано в главата „Тревожни разстройства“ с термина Селективен мутизъм.  


Обикновено в по-ранна детска възраст не може да бъде идентифицирано, тъй като в този период се развиват вербалните способности на децата, както и социалните им умения. По-ясно проличава с навлизането в училищна възраст.



В повечето случаи децата със селективен мутизъм разговарят с членовете на семейството си у дома, когато няма никой друг и се сблъскват с най-големите трудности в училище, което се явява среда, пълна с непознати.


Не всички деца проявяват безпокойството си по един и същи начин. Моделите на общуване могат да варират от дете на дете. Понякога те може да не говорят с някои членове на семейството у дома и по -рядко дете може да говори в училище, но не и у дома, какъвто случай съм срещала в практиката си.


Децата могат да говорят и общуват в среда, в която се чувстват безопасно, спокойно и комфортно, но те може и да не припознаят никоя среда за такава. Избирателната немота е изключително болезнена за детето. Децата и юношите с това разстройство изпитват прекомерен стрес в социални ситуации, в които са призовани да говорят и да взаимодействат с други хора.


Проучванията показват, че при стресови реакции се наблюдават намалени нива на възбуда в областта на мозъка, наречена амигдала. Когато човек се сблъска с плашещ сценарий, амигдалата получава сигнали за потенциална опасност от симпатиковата нервна система и започва да предизвиква поредица от реакции, които ще помогнат на човека да се защити. Подобно нещо се случва при децата със селективен мутизъм при определени социални условия, които може да са дори семейно събиране или празненство за рожден ден.

 

Трудно е да се идентифицират причините за селективния мутизъм. Това е по-скоро многофакторно разстройство, при което комбинация от причини допринася за появата му. Може да се каже, че има някои предразполагащи фактори, които при подходящи условия и след травматично събитие ще доведат до него.


По-голямата част от децата със селективен мутизъм имат генетично предразположение към тревожност. Те са наследили склонността да бъдат тревожни от един или повече членове на семейството. Много често тези деца показват признаци на тежка тревожност, като тревожност при раздяла, чести изблици и плач, дискомфорт, скованост, проблеми със съня и прекомерна свитост от ранна детска възраст. 


Предразполагащи фактори могат да бъдат:

  • Наличие на речеви затруднения;
  • Високи нива на стрес у детето;
  • Наличие на селективен мутизъм, тревожност или друго психиатрично заболяване при член от семейството;
  • Наличието на дисфункционални комуникационни модели в семейството;
  • Географска или социална изолация и други. 

 

Селективният мутизъм има значителни отрицателни ефекти и върху близките на детето, особено родителите и учителите, които често са обезкуражени и уплашени, когато опитите им за взаимодействие с детето се провалят. Като цяло селективният мутизъм е изключително стресиращо и болезнено състояние и колкото по-рано започне да се терапевтира, толкова по-добре.


Интервенцията трябва да бъде индивидуализирана и в повечето случаи се изисква комбинация от терапевтични методи, както и сътрудничеството на родители, специалист и училище. Целите на интервенцията са намаляване на стреса на детето, укрепване на неговия образ на себе си и социалното самочувствие и комуникация.


Акцентът не трябва да се поставя върху това да накарате детето да говори. Това ще увеличи стреса му и ще има по-скоро отрицателни, отколкото положителни резултати. Чрез намаляване на стреса, укрепване на представата за себе си и използване на различни техники, насочени към подобряване на социалното взаимодействие и поведение, комуникацията ще се подобри и детето постепенно ще бъде насочено от невербални към вербални комуникационни реакции.

 

Библиография:
1. Kolvin I. Fundudis T (1981), Elective mute children: psychological, developmental and background factors. J Child Psychol Psychiatry.  
2. Kristensen, Hanne, M.D., Selective Mutism and Comorbidity With Developmental Disorder/Delay, Anxiety Disorder,and Elimination Disorder, JAm Acad Child Adolesc Psychiatry.  
3. СЗО, МКБ-10. Психични и поведенчески разстройства. София, 1998 г