С когнитивно поведенческа терапия в комбинация с медикаментозно лечение се постига успех в борбата срещу синдрома на хроничната умора, се пише в статия на сп. Psychological Medicine. Твърдението се обосновава на данни от мащабно проучване на Лондонския кралски колеж, Лондонския университет "Кралица Мария", Оксфордския университет и Съвета по медицински изследвания във Великобритания.

При синдрома на хроничната умора се изпитва постоянно чувство на изтощение, физическо безсилие, мускулна слабост и болки. Засегнатите освен това страдат от нарушена концентрация, влошена памет и непълноценен сън. Все още не са известни причините за синдрома. Има предположения, че се развива вследствие на вирусна инфекция, но няколко научни изследвания през последните години не потвърдиха тази връзка.

Настоящият екип си поставя задачата да открие какъв подход в терапията е най-ефективен срещу хроничната умора. Данни се събират от 2005 г., като те включват досиетата на 640 доброволци от шест клиники във Великобритания.

Участниците са били разделени на четири групи според типа на прилаганата терапия. При първата група е приложена само медикаментозна терапия срещу болките и безсънието, при втората – комбинация от когнитивно поведенческа терапия и медикаментозна, при третата се упражнява друг вид психологическа подкрепа, медикаментозно лечение, плюс физически занимания с повишаващо се с времето натоварване и при четвъртата -  медикаментозна терапия и тонизиращи физически занимания без да уморяват, които целят постепенно адаптиране на пациента към симптомите. Освен по време на терапията, доброволците са наблюдавани в продължение на година и след приключването й.

NEWS_MORE_BOX


Анализът на данните показва, че терапията е най-успешна в групите с включена психологическа помощ. 22% от засегнатите във втората и третата са били излекувани. Най-нисък е резултатът при използване само на медикаменти – 7%, последван от групата с леките упражнения - 8%.

Тези резултати обнадеждават, че все пак лечение за страдащите от синдрома на хроничната умора има, коментират от изследователския екип, както и дават насока за адекватната терапия за специалистите, допълват те.