Когато даден орган на човешкото тяло – било то мозък, сърце, бъбрек и др, боледува, то ние разбираме по това за симптомите, които причинява нарушената дейност на въпросния орган. Обикновено симптомите са и оплакванията, които ни карат да потърсим лекарско съдействие.

 

Патологията е медицинска наука, която изучава болестта чрез органа – разглеждайки причинените от нея промени в неговата морфология (външен вид) и функция.



Също както зад характерни болки в стомаха може да стои язва или гастрит, така и при типичната клинична картина на шизофрения учените предполагат определени промени във вида и функцията на мозъка на болния човек.


Макар и още от средата на XIX век да се смята, че психотичните симптоми на шизофренията се дължат на определена патология в мозъка на болните, днес повече от 150 години по-късно липсват убедителни данни, които да разграничават шизофренно болните от здравите хора на базата на невробиологични изменения. Такива все пак са установени за сега основно на групови съпоставки между болни и здрави хора, облягайки се на статистически методи. Силен аргумент в полза на теорията е и факта за успеха на антипсихотичната медикаментона терапия, която действа на ниво невротрансмисия (и явно по този начин компенсира наличен дефект).


Патология в анатомията на мозъка

Дълги години са липсвали достатъчно специфични изследвания, които да позволят на учените приживе да определят има ли отклонения в анатомията на мозъка на засегнатите от шизофрения. С развитието на технологията този проблем се решава и днес е изввестно, че шизофренията в действителност е мозъчно заболяване с измерим структурен компонент, който може да се регистрира обективно на анатомично ниво, когато група пациенти се сравнява с група здрави хора.


Най-често такива белези са вентрикуломеглия (разширени мозъчни стомахчета), разширяване на мозъчните гъни и атрофия на хипокампа, таламуса и малкия мозък. Обикновено тези изменения са налие още преди появата на първите психотични симптоми. 


Още по-съвременни методи като магнитно-резонансната томография разкриват, че при шизофренията има селективно намаляване обема на фронталния (челния) дял на главния мозък и като цяло по-малък общ мозъчен обем. Характерно е, че преобладават отклоненията в лявата част на мозъка със серозно влияние върху функциите на речта.


Напоследък се отркиват данни и за промени в бялото мозъчно вещество и мазолестото тяло, което говори за нарушения както във връзките между отделните мозъчни структури, така и между двете полукълба.


Патология на невромедиаторите

Всички сме чували за вещества като серотонин, допамин, глутамат и др. Това всъщност са имената на различни молекули, чрез които невроните си предават информация. Процесът се нарича невротрансмисия. За различните вещества има и различни рецептори.


До идеята, че у шизофренията може да има нарушение в невротрансмисия се стига малко „отпред-назад“.  Това е така, защото се е установило благотворното влияние на антипсихотиците върху болните от шизофрения. Тези медикаменти представляват антагонисти на рецепторите за допамин. Успоредно с това, известно е че веществата агонисти на тези рецептори (като амфетамините) провокират шизофрено-подобни психотични симптоми у здрави хора или влошаване симтпомите у болни от шизофрения.


Един невротрансмитер няма едно и също действие на всички нива в мозъка. Днес се смята, че високите нива на допамин в мезолимбичната система причиняват позивните симптоми на шизофренията, докато негативните симптоми се дължат на ниските нива на допамина в мезокротикалната система.


Този донякъде парадокс на допаминовата теория се обяснява от глутаматовата хипотеза. Ниските нива на глутамата водят след себе си до описаните отклонения на допамина в мезолимбичната и мезокортикалната системи. Нещо повече, докато допаминът няма особена роля в малкия мозък, то глутаматът там е важен невротрансмитер в координацията на движенията и равновесието. Именно тази теория обяснява и дискретните, но характерни нарушения в походката и координацията на болните от шизофрения.