Ново проучване предполага, че някои по-къси или пресечени фрагменти от тау протеина, които не са разглеждани в голяма степен до момента, е възможно също да играят значителна роля в образуването на тау агрегати при болестта на Алцхаймер и дори да бъдат използвани за по-точна диагностика на заболяването.

 

Болестта на Алцхаймер е едно от невродегенеративните заболявания, които се характеризират с абнормна агрегация на този протеин. До момента основният фокус при диагностиката и лечението е фосфорилираният тау протеин.


 

Целта на новоразработеното проучване е да провери връзката между активната каспаза-6, различните форми на натрупания срязан тау протеин и хиперфосфорилирания тау протеин в мозъка при болест на Алцхаймер и други видове таупатии.

 

Получените по-къси фрагменти от тау протеина могат да бъдат много токсични за тялото и органите на човека. Молекулата на този протин се срязва от активната каспаза-6.

 

Учените генерират две неоепитопни моноклонални антитела срещу късите фрагменти на тау протеина - D402 и D13, които са наблюдавани по време на различни изследвания.

 

Те използват техника, наречена имунофлуоресцентно оцветяване, за микроскопско откриване и визуализиране на експресията на каспаза-6, фосфорилиран тау, както и на D402 и D13 съксени тау фрагменти в мозъчните клетки.

 

Забелязват, че броят на мозъчните клетки, експресиращи активираната каспаза-6 и пресечените тау фрагменти, е значително по-висок при болестта на Алцхаймер и много рядката болест на Пик (PiD), в сравнение с този при другите таупатии.

 

Тези пресечени тау фрагменти са открити в цереброспиналната течност. Следователно, те биха могли да служат като биомаркери и да подпомогнат диагностиката и разграничаването на двете заболявания от останалите таупатии.

 

Тъй като разликата в нивата на фрагментите на тау протеина при болест на Алцхаймер е по-голяма, в сравнение със тази на фосфорилирания тау протеин, специалистите предполагат, че те могат да бъдат използвани като по-чувствителни биомаркери за диагностика.

 

Проучването е публикувано в сп. Neuropathology and Applied Neurobiology.

 

Част от екипа са д-р Леа Тененхолц Гринберг, която е невропатолог, специализиран в стареенето на мозъка и свързаните с него нарушения, най-вече болестта на Алцхаймер и неврологичната основа на нарушенията на съня при невродегенеративните заболявания, както и д-р Мишел Аркин, която е професор по фармацевтична химия в Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF).

 

Референции:

https://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/nan.12819