Разстройствата на настроението са многофакторно обусловени и в причните, лежащи зад проявата им, можем да открием генетични, психични и социални фактори. Независимо от това, че животът в различни краища на света може да има коренни разлики, то честотата на афективните разстройства е относително сходна за различните държави.


Установено е, че рискът от развитие на такова растройство е приблизително 1 на пет души, като този за депресивно заболяване е 15%, докато за биполярно – едва около 2%. Дамите обаче страдат 2 пъти по-често от депресия в сравнение с господата.


Честотата на депресивното разстройство е между 2% и 5% от популацията, докато за афективното разстройство тя се движи в границите 0,2% до 5%. Средната начална възраст на депресията е 27 години, а при биполярните афективни разстройства тя е по-ранна, с пик на първоначална изява между 15- и 19-годишна възраст.



Изследванията разкриват, че расови и етнически различия не влияят върху разпространеността на афективните разстройства, но за сметка на това е установено, че сред бездомните има 3-4 пъти по-голяма честота на тези заболявания, а специално манията се среща близо 18 пъти по-често сравнение с общата популация.


Безработните и самотноживеещите хора формират група, в която депресията е с по-висока честота.


Наследствени фактори

Изяснено е, че разстройствата на настроението се предават в поколенията. Това се дължи не само на генетични причини, но и на други не толкова очевидни неща като факта, че в едно семейство функционират механизми като заучено поведение, споделяне на обща социална среда, икономически недоимък и други споделени фактори, които допринасят за равитието на този вид заболявания.


Все пак, при биполярното афективно разстройство генетичната компонента е по-голяма – около 76%, в сравнение с рекурентното депресивно разстройство, където е около 55%. Независимо от това, генетичната предиспозиция е много по-силна в случаите на ранен дебют на заболяването.


Как можем да изразим тази генетична предразположеност в цифри? Е, ако рискът за биполярно афективно разстройство в общата популация е около 2% средно, то тази за родственици от първа степен тя е 5-10%, за двуяйчни близнаци 5-25%, а за еднояйчни – 40 до 70%! Тоест ако единият близнак страда от заболяването, то рискът за неговият брат/сестра е 40 до 70%.


За рекурентната депресия нещата стоят по друг начин. Общият популаципнен риск е 5-10%, за първа степен родственици 10-20%, а за монозиготни близнаци – 15-25%.


Въпреки неоспоримите факти за решаващата роля на генетичния компонент, почти не се срещат случаи с типично унаследяване – както унаследяваме цвета на косата и очите например. Това насочва към мисълта, че за афективните разстройства най-приложим е моделът на унаследяемо предразположение (генетичния компонент) и праг за развитие на заболяването (надхвърлен от някои фактори от средата).


Фактори от обществото и средата

Те не са причинители, а пускови механизми, даващи изява на генетичната предразположеност, обикновено дължаща се на множество малки генетични дефекти, действащи съвкупно.


Най-важните рискови фактори за общата популация едва ли ще изненадат някого. Те включват загубата на партньор, развод или раздяла, тежко телесно заболяване, непълноценни интимни отношения, загуба на майка преди 11-годишна възраст, лечение с някои лекарства като барбитурати, стероиди, контрацептиви, тежки неблагоприятни житейски събития, злоупотреба с психоактивни вещества, социална изолация.


За жените най-рискови се оказват нехармоничните брачни отношения, ниското ниво на образование и следродилния период, а за мъжете – несполука в междуличностовите отношения.


Смята се, че проявата на първия епизод на разстройството най-често се предшества от стресогенни събития, особено при рекурентната депресия, в сравнение със следващите епизоди, където появата им по-рядко е предшествана от такива събития. Счита се, че стресът, свързан с първия епизод, причинява дълготрайни промени в биологията на мозъка. Те довеждат до това, че засегнатият човек е изложен на повишен риск от последващи епизоди на депресивни разстройства, дори и външният стимул след това вече да липсва.