Болестта на Алцхаймер е прогресивно невродегенеративно заболяване, което се характеризира със загуба на памет и други когнитивни изменения.

 

Според Световната здравна организация (СЗО) над 55 милиона души в света страдат от деменция, като 60-70% от тях са засегнати от болестта на Алцхаймер.


 

Въпреки големия брой на засегнатите хора обаче лечение срещу това заболяване няма. Поради тази причина неговата превенция е много важна и остава най-ефективния метод за справяне.

 

Изследователи от Paris Brain Institute във Франция разкриха връзката между 10 различни здравословни състояния и последващото развитие на болестта на Алцхаймер. Заболяването се наблюдава около 10 години след появата на първия симптом.

 

Много тежката депресия е най-ранното състояние, което се свързва с последваща диагноза на болест на Алцхаймер. Това психично нарушение се появява поне 9 години по-рано от невродегенеративното заболяване.

 

Други фактори, които са свързани с по-късната диагноза на болест на Алцхаймер, според френското проучване са тревожност, запек, необичайна загуба на тегло, един вид артрит, който се нарича цервикална спондилоза, много силен стрес, загуба на слух и по-сериозни нарушения в съня.

 

Различните видове падания и подхлъзвания, както и силната преумора също водят до повишен риск от развитието на болест на Алцхаймер.

 

В сп. Lancet Commission on dementia е публикуван списък с различните рискови фактори, които са свързани с появата на деменция и съответно болест на Алцхаймер.

 

Това са прекомерната консумация на алкохол, различните наранявания на главата, замърсяването на въздуха и околната среда, хипертонията, тютюнопушенето, затлъстяването, депресията, физическата неактивност и уседнал начин на живот, както и захарният диабет.

 

Според изследването на Парижкия институт след регулиране и контрол на всички тези рискови фактори, които са идентифицирани, е възможно предотвратяване или забавияне на деменцията и болестта на Алцхаймер до 40% от хората.

 

Френските изследователи смятат, че бъдещите проучвания трябва да се съсредоточат върху определянето на това дали тези фактори спомагат за развитието на заболяването или са ранни признаци на вече настъпващи промени в мозъка.

 

Проучването е публикувано в сп. The Lancet Digital Health.

 

Източници:

https://www.thelancet.com/journals/landig/article/PIIS2589-7500(21)00275-2/fulltext

https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(20)30367-6/fulltext?inf_contact_key=779905f3c1735bf89533cbb79fb3e8eaf651f238aa2edbb9c8b7cff03e0b16a0