Малките деца се развиват не само физически. С порастването те се развиват и психически. Малките деца развиват уменията си чрез наблюдението и взаимодействието с околния свят. Развиват умения за обработване, усвояване, съхраняване и използване на информацията, която получават.

 

Когнитивните умения се отнасят до това как човек възприема, мисли и разбира чрез взаимодействието на генетични фактори с наученото. Когнитивното развитие засяга обработката на информация, интелигентността, разсъжденията, езиковото развитие и паметта.


 

Веднага след като се родят, бебетата започват да се учат да използват сетивата си, за да изследват света около тях. Повечето новородени могат да се съсредоточат върху и да следват движещи се обекти, да различават височината и силата на звука, да виждат всички цветове, както и да различават оттенъка и яркостта им. До тримесечна възраст бебетата могат да разпознават лица. Имитират изражението на лицето на други хора като усмивка и мръщене. Реагира на познати звуци.

 

На шестмесечна възраст бебетата тепърва започват да разбират как работи светът около тях. Те имитират звуци, радват се да чуят собствения си глас, разпознават родителите си, страхуват се от непознати, разграничават одушевените от неодушевените предмети и базират разстоянието на размера на обекта. Те също осъзнават, че ако изпуснат предмет, могат да го вдигнат отново. На четири до седем месеца бебетата се обръщат на имената си.

 

До девет месеца кърмачетата могат да имитират жестове и действия, да експериментират с физическите свойства на обектите, да разбират прости думи. Те започват да тестват родителските реакции на поведението си, помнят реакцията и тестват родителите си отново, за да видят дали получават същата реакция.

 

На 12-месечна възраст бебетата могат да следват бързо движещ се обект; може да говори две четвърти думи, включително „мама“ и „тати“, може да имитират животински звуци, асоциират имена с обекти. Започват да изпитват тревожност от раздяла с родителите си. До 18-месечна възраст бебетата са в състояние да разберат около 10–50 думи. Разпознават и посочват части на тялото си. Изпитват чувство за собственост. Трябва да могат да изпълняват прости инструкции.

 

Между 18-месечна и тригодишна възраст малчуганите са достигнали „сензомоторния“ етап на теорията за когнитивното развитие на Пиаже, която включва рудиментарна мисъл. Например те разбират постоянството на обектите и хората, визуално следват изместването на обектите и започват да използват инструменти и инструменти. Децата започват да се стремят към повече независимост, което може да представлява предизвикателства пред родителите, загрижени за тяхната безопасност. Те също разбират дисциплината и какво поведение е подходящо и неподходящо и разбират понятията от думи като „моля“ и „благодаря“.


Двугодишните трябва да могат да разбират от 100 до 150 думи и да започнат да добавят около десет нови думи на ден. Децата също имат по-добро разбиране на емоциите, като любов, доверие и страх. Те започват да разбират някои от обикновените аспекти на ежедневието, като например пазаруване на храна, време за разказване и четене.

 

В предучилищна възраст децата развиват познавателните си умения. Увеличават се вниманието и концентрацията, стават по-устойчиви, учат се да четат.

 

Най-известната и влиятелна теория за когнитивното развитие е тази на френския психолог Жан Пиаже (1896–1980). Теорията на Пиаже, публикувана за първи път през 1952 г., се разраства от десетилетия на широко наблюдение на деца, включително и неговото, в естествената им среда. Той започва своето изследване на децата чрез създаването на детайлни записки върху развитието на своите собствени деца. Той не само наблюдава тяхното поведение, но и адаптира различни експериментални задачи, с които да може по-добре да разбере детското мислене и моментите, в които то се променя и развива. По този начин той въвежда по-надеждния клиничен метод в изследването на когнитивното развитие, който дава много по-точна информация от чистото наблюдение.

 

В периода на своето развитие децата използват различни механизми на разсъждение, за да могат да научат повече, да се адаптират към променящата се среда и да успеят успешно да преминат към следващите етапи на развитие. Най-характерните от тези механизми са схемите, асимилацията, акомодацията и тяхното уравновесяване.

 

В центъра на теорията на Пиаже е принципът, че когнитивното развитие се осъществява в серия от четири отделни, универсални етапа, всеки от които се характеризира с все по-сложни и абстрактни мисловни нива. Тези етапи винаги протичат в един и същ ред и всеки се основава на наученото в предишния етап.


Сензомотерен стадий. Този етап описва развитието на малките от тяхното раждане до около 2-годишна възраст. В този период интелигентността се демонстрира чрез двигателна активност, без да се използват символи. Познанията за света са ограничени, но се развиват, защото се основават на физически взаимодействия и опит. Децата придобиват постоянство на обектите на възраст около седем месеца (памет). Физическото развитие (мобилността) позволява на детето да започне да развива нови интелектуални способности. В края на този етап се развиват някои символни (езикови) способности.


Предоперационален стадий. Той започва в периода от около 2-рата година и се простира до 6-тата година на развитие. Децата на тази възраст срещат сериозни затруднения да видят света от различна от своята гледна точка. Преобладава егоцентричното мислене. В този период интелигентността се демонстрира чрез използването на символи, зреене на езика и се развива паметта и въображението, но мисленето се извършва в нелогично необратим начин. Предоперативните деца не разбират лесно как нещата могат да се променят от една форма в друга.

 

Стадий на конкретните операции. Във възрастта между 7 и 12 години детската мисъл става значително по-гъвкава. Развива се оперативното мислене (умствени действия, които са обратими). Егоцентричната мисъл намалява. Децата успяват да създават хипотези и могат да предвидят какви ще са евентуалните последици от определено действие, без да се налага да го извършват. Тези умения са изключително полезни в развиването на математическото мислене и решаването на задачи, както и в ежедневния живот.

 

Стадий на формалните операции. Този период започва след около 12-годишна възраст. На този етап интелигентността се демонстрира чрез логическото използване на символи, свързани с абстрактни понятия. В началото на периода има завръщане към егоцентричната мисъл. Много хора в зряла възраст нямат формално мислене.

 

През юношеството децата трябва да могат да учат и да прилагат обща информация, необходима за адаптиране към конкретни ситуации. Те също трябва да могат да научат конкретна информация и умения, необходими за дадена професия. Основен компонент на преминаването през юношеството е когнитивният преход. В сравнение с децата подрастващите мислят по начини, които са по-напреднали, по-ефективни и като цяло по-сложни. Те могат да мислят хипотетично. По време на преминаването в юношеството децата стават по-способни да мислят за абстрактни идеи. Наблюдава се засилената способност и интерес на подрастващите да мислят за междуличностните отношения.

 

По време на юношеството децата започват да мислят по-често за самия процес на мислене или мета познание. В резултат на това подрастващите могат да проявят повишена интроспекция и самосъзнание. Въпреки че подобренията в метакогнитивните способности осигуряват важни интелектуални предимства, един потенциално отрицателен страничен продукт от тези постижения е тенденцията юношите да развиват своеобразен егоцентризъм или интензивна загриженост за себе си.

 

В продължение на много години теоретичните основи на когнитивното развитие произлизат главно от теорията на Жан Пиаже. Той смята, че децата са биологично подготвени за активното изграждане на знания в точна последователност, водеща до появата на логическото мислене. Въпреки несъмненото положително влияние на тази теория, някои справедливо отбелязват, че тя пренебрегва важната роля на социализацията.


Библиография:
Сallaghan, Т. С. (2005). Cognitive development beyond infancy. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 204-209). New York, NY: Cambridge University Press
Clark, J. E. (2005). Locomotion. In B. Hopkins (Ed.), The Cambridge Encyclopedia of Child Development (pp. 336-339). New York, NY: Cambridge University Press
Davis, D. (2011). Toddler Development (chapter 7). In Child Development: A Practitioner's Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press
Davis, D. (2011). Preschool Development (chapter 9). In Child Development: A Practitioner's Guide (3rd ed.). New York, NY: The Guilford Press
Piaget, J. (1983). Piaget's theory. In P. Mussen (ed). Handbook of Child Psychology. 4th edition. Vol. 1. New York: Wiley