Въпреки че, когато се говори за болест на Алцхаймер, се споменава за деменция, двете състояния не се припокриват и се различават едно от друго.

 

Болестта на Алцхаймер е само един вид деменция и е най-често срещаният – около 60 до 80% от всички.


 

Деменцията е прогресивен спад в когнитивните възможности или траен спад на менталната функция. Характеризира се със загуба на памет, личностни промени, липса на логика и неадекватни действия.

 

Проблемите с паметта не са сигурен симптом на деменцията! Някои по-натоварени възрастни, дори и здрави, вследствие на възрастта забравят повече.

 

Деменция се причинява от много различни фактори, като втора след болестта на Алцхаймер, е васкуларната или съдовата деменция.

 

Съдовата деменция е следствие от повишено кръвно налягане в артериалните съдове на мозъка, което уврежда съдовите стени. Често такава деменция се среща след един или няколко инсулта, а основните рискови фактори са хипертензия, диабет, висок холестерол и някои аритмии, повишаващи риска от инсулт.

 

Други причини за деменция са приемът на алкохол, увреждащ мозъчните клетки и болестта на Паркинсон, която се характеризира с прогресивна загеба на моторна дисфункция. Фронто-темпоралната деменция, причинена от група заболявания, вследствие на дегенерация на фронталния и темпоралния лоб на главния мозък.

 

При някои състояния, като болестта на Хънтингтън и ХИВ също се откриват симптоми на деменция, а съществува и смесена деменция, когато са налице признаци на съдова деменция и Алцхаймер.

 

Болестта на Алцхаймер е състояние, при което когнитивните възможности прогресивно и тайно намаляват. В крайните стадии е нужна пълна грижа за пациента, тъй като вече липсва възможност за извършване и на най-простите дейности. Обикновено смъртта настъпва около 8 години след появата на симптоми.

 

За поставяне на диагнозата са нужни поне две когнитивни зони с отклонения от нормата – памет, говор, дезорганизация, дезориентация.

 

В мозъка на пациентите се откриват специфични плаки от бета-амилоид, както и натрупвания на тау белтък. Постоянно постъпват нови методи за диагностика на състоянието, но засега най-често се използват традиционните.

 

Информираността е важна, тъй като различните състояния изискват различен терапевтичен подход. Някои други форми на деменция могат да се лекуват с антидепресанти и други лекарства. При болест на Алцхаймер е нужно да се изготви терапия, която да забави прогреса на състоянието.

 

Още по-важно е да се отбележи, че поне част от случаите на Алцхаймер могат да бъдат предотвратени, ако бъдат избегнати рисковите фактори, които не са генетични и възрастови.

 

Такива са диабетът, затлъстяването, високото кръвно налягане, липсата на движение, тютюнопушенето, депресията и т.н.

 

Физическото движение подобрява кръвообращението и подпомага образуването на връзки между клетките в мозъка, а менталните упражнения, като четенето на книги, изучаването на нови предмети, езици и т.н. също подобряват функцията на мозъка и могат да забавят развитието на възрастовите деменции. Храната също е изключително важна.

 

Източник:

https://www.news-medical.net/health/Differences-Between-Alzheimers-and-Dementia.aspx