Психогенните припадъци представляват пароксизмални събития, които наподобяват и могат да бъдат погрешно диагностицирани като епилептични припадъци. Известни са още под термините псевдоепилепсия, неепилептични припадъци и т.н.  В основата си тези „припадъци”  имат психохенен произход (емоционално събитие, стресов момент).


Честотата на психохенните припадъци е сравнително висока в общата популация, сравнима с тази на множествената склероза и тригеминалната невралгия, което поставя важен акцент на това заболяване.


Диагностични критерии


По същество, психогенните неепилептични припадъци спадат към групата на т.нар. конверзионни разстройства. Критериите, на които трябва да отговаря едно конверзионно разстройство, за да може то да бъде диагностицира като такова са:

  • Резултатите от клиничното изследване  показват несъответствие между проявените симптоми и познато към този момент определено неврологично или медицинско състояние;
  • Симптомите или наличните дефицити не могат да бъдат обяснени с налично друго медицинско или психично заболяване;
  • Симптомите или наличните дефицити предизвикват сериозен дистрес у засегнатите, което се отразява значително върху техния социален, професионален живот, или друга тяхна важна сфери на функциониране.

Макар на пръв поглед, критериите за поставяне на тази диагноза да са опростени максимално, това не изключва всичките необходими изследвания, които трябва да се проведат, за да се отхвърли всяка възможна органична причина, която би могла да обясни наличните симптоми. Това прави диагнозата „психогенни неепилептични припадъци” изключително трудна и времеемка.


Етиология и епидемиология

Причините за възникване на психогенните неепилептични припадъци не са напълно изяснени. Обсъжда се възможна генетична предразположеност, поради по-честото откриване на заболяването сред близки родственици на засегнатия. Друга възможна връзка се открива с наличието на преживян тормоз (сексуален) в ранна детска възраст.


Психогенните неепилептични припадъци се отличават с изключително висока честота на поява, документирайки се в 20 до 30% от пациентите, обърнали се към специализиран център за епилепсия. При около 50-70% от пациентите „припадъците” се преустановяват след поставянето на диагнозата, а при около 15% от засегнатите е налице отделно „истинска” епилепсия.


Началото обикновено е в ранна юношеска възраст, като по-висока честота на засягане има женския пол. Среща се също и в по-напреднлана възраст. В детска възраст прояви могат да бъдат т.нар. нощни кошмари, атаки с треперене.


Клинична картина и диагноза

Проявите на психогенните неепилептични припадъци могат да наподобят изцяло „истинските” епилептични припадъци. Ако същевременно записът от електроенцефалографията  се интерпретира като „нечист” поставянето на погрешната диагноза „епилепсия” е твърде вероятно. При поставена веднъж тази диагноза може въобще да не се стигне до нейното ревизиране, което удължава значително времето за поставяне на диагнозата „психогенни неепилептични припадъци”. 


Насочващи към диагнозата "психогенни неепилептични припадъци” признаци са:

  • Неповлияване от приложена антиепилептична терапия;
  • Наличие на тригерен момент, съвпадащ по време с появата на „припадъка” – емоционален дистрес; болка, определено движение, звук или определена светлина;
  • Поява на припадъка в среда с хора – в кабинета на лекаря, в чакалнята и т.н;
  • Рядко се наблюдава припадък по време на сън, т.е когато пациентът е сам, въпреки че той може да се съобщава за наличието на такива събития;
  • Някои описания на самия припадък не отговарят на картината на „истинския” припадък – например някои двигателни феномени – завъртане настрани на главата; несинхронни движения на крайниците от двете страни, плач, заекване, извиване на гърба, запазено съзнание, трептене на очите;
  • Придружаващи заболявания – фибромиалгия, хронична умора, хроничен болкови синдром;
  • Анамнеза за упражнено насилие или друг психичен момент;
  • Нарушена социална адаптация и функциониране.

Всяка анамнеза за пароскизмално възникнало събитие налага подробно снемане на анамнеза и описание на „припадъка”, неврологичен статус и провеждане на електроенцефалографско изследване, включително видео-ЕЕГ- мониториране. По преценка може да се назначи и невроизобразяващо изследване.


Лечение

Лечението изисква осъзнаване на случващото се, на липсата на на „истинска” епилепсия. Прилагането на когнитивно-поведенческа терапия, както и терапия на съпровождаща депресия или тревожност е ключов елемент в овладяване на състоянието и води до значително редуциране на припадъците.