Психичното здраве и благополучие са от решаващо значение за успеха на студентите докато следват и след завършването на висшето им образование, но рядко тази тема е в полезрението на общественото внимание, започва призива си Алън И. Лешнър, публикуван в сп. Science. Той е главен изпълнителен директор на Американската асоциация за развитие на науката, бивш издател на Science, бивш заместник-директор и временно изпълняващ длъжността директор на Националния институт за психично здраве в САЩ и бивш директор на Националния институт по наркотична зависимост към Националните институти по здравеопазване.


Колежите и университетите в САЩ от десетилетия наблюдават увеличаване на психичните разстройства и емоционален дистрес сред студентите и, за съжаление, пандемията и нейните социални и икономически последици ускоряват тази тенденция, подчертава Лешнър. Допълнително, положението се влошава от подновения фокус върху системния расизъм в много сфери на живота и се отразява негативно на последиците за психичното здраве при традиционно недостатъчно представените групи и жените, които продължават да са страдат от ефектите на сексизма, продължава той. Вредните последици от тези проблеми за студентите, учебните им заведения и съвременния свят, който зависи от добре образована и здрава работна сила, налага много по-добра реакция. 


Подкрепата на психичното и емоционално здраве на студентите във висшето училище изисква нещо повече от наличието на добре функциониращ консултативен център в него. Необходим е по-сериозен ангажимент и координиран план за действие, подчертава Лешнър. За много университети постигането на това ще наложи преосмисляне на отговорностите им към студентите, завършва мисълта си авторът. 



След американските студенти от десетилетия се отчитат нарастващи нива на тревожност, депресия, мисли за самоубийство, травмираност и зависимост към вещества, навлиза в детайли топ експертът. По думите му след национално проучване (Healthy Minds Study - HMS), проведено през 2018-2019 г. се е стигнало до извода, че 40% от студентите (300 000 студенти от около 300 висши американски училища) са страдали от някакъв емоционален проблем. 60% от тях са заявили, че са срещнали затруднения с достъпа до услуга в подкрепа на психичното здраве в университета или общността. 


15% е нараснала честотата на депресията сред студентите в сравнение с есента на 2019 г., споделя той, позовавайки се на проучване, проведено в разгара на пандемията с COVID-19 през пролетта на 2020 г. от HMS и American College Health Association. Много студенти съобщават, че психичните проблеми са се отразили негативно на академичните им постижения. 


Лешнър споменава, че процентът на отпадналите студенти заради диагностицирани психични проблеми е над 40. Честотата им сред завършилите студенти е шест пъти по-висока в сравнение с общата популация. Според есперта тези статистически данни отразяват наличието на голям проблем, чиито последици са не само за студентите, но и за университетите, които зависят, ако не от друго, то от плащанията за обучение. 

 

68% от президентите на колежи и университети в САЩ през декември са класирали проблемите с психичното здраве сред петте най-належащи, пред които са изправени, изтъква Лешнър, позовавайки се на проучване на American Council on Education.


Повечето американски университети имат консултативни центрове, където предоставят грижа за психичното здраве, но според експерта това не е достатъчно да реши проблема. От комитета на U.S. National Academies of Sciences, Engineering, and Medicine са изготвили препоръки към университетските ръководства, специалистите по психично здраве, преподавателите, служителите и студентите как заедно могат да се справят с тази криза, съобщава Лешнър. 


Той препоръчва всеки университет да прецени степента на тази криза сред своите студенти, дали предоставя достатъчна грижа за психичното здраве, има ли налична такава на локално ниво. Друг важен въпрос, който следва да се проучи е дали средата и културата в самото висше заведение не допринася допълнително за емоционалните и психични проблемите на студентите, каквито могат да бъдат неразумно натоварване и крайни срокове. Според него студентите трябва да се насърчават и сами да осъзнават значението на психичното здраве и грижите за него. 


Естествено, това изисква да се работи в насока преодоляване на стигмата, която неизбежно съпъства психичните разстройства и зависимостите и възпрепятства младите хора да търсят помощ, допълва Алън Лешнър. Факултетите следва да бъдат обучени да разпознават признаците на психично страдание и насочват студентите към компетентни центрове за психична грижа, при наличие им. 


Според Лешнър при много институции може да се наложи да претърпят промяна на културата и мисията си, от възприемането на ролята им да се справят с кризи на психично здраве до насърчаване психичното благополучие на студентите. Всеки университет трябва да има разработен план за действие за постигането на тази цел, което изисква допълнителни ресурси, но подкрепата на студентите е достатъчно важно, за да се пренаредят финансовите приоритети на заведенията, смята той. 


Мисията на висшето образование е да развива студентите. В крайна сметка, това, от което обществото наистина се нужда от академичните среди, са физически и психически здрави, добре обазовани личности, завършва Лешнър.

 

Източник: 
https://science.sciencemag.org/content/371/6527/325