Съдебната психиатрия е клон на психиатрията, в който се разглеждат сложните проблеми, възникващи при срещата между психиатрията и правото, а също и при уреждането на случаите, в които правонарушителите са с психични разстройства.


Освен в този си смисъл, съдебната психиатрия разглежда още и въпросите, свързани с разработването и прилагането на законодателството в областта на превенцията на психичното здраве.


Психиатрично болните, освен като евентуални извършители на престъпления, могат да бъдат още и потърпевши от такива – състоянието им може да стане причина за различни злоупотреби. В този ред на мисли безспорна е необходимостта от правни наредби, пригодени специално за нуждите на тези граждани.



Термини като дееспособност, вменяемост и невменяемост в ежедневната реч могат да се чуят дори като обида, натоварени с негативен смисъл. В действителност обаче, всички ние сме участници в обществото и е в общ интерес да вникнем в смисъла на тези понятия.


Съдебна психиатрия в гражданското право


Докато един човек, бил той психиатрично болен или не, ако има късмет може да изживее спокоен живот без среща с наказателното право, то за сметка на това гражданското такова е неизменна част от съвременното ни битие.


Правният статут на лицето като участник в гражданските отношения се определя от неговите способности на правоспособност и дееспособност и се отнася в еднаква степен за всички граждани.


Правоспособността на физическото лице е признатото и гарантирано от закона качество, годност на всяко живо същество, да бъде носител на права и задължения. Тя възниква в момента на раждането на човека и се прекратява от смъртта му.


Правоспособността на физическото лице не би могла да бъде отнета. При определени условия обаче, тя може да бъде стеснена, като определен елемент от нея да бъде изваден за определен срок.


Важно е правоспособността да се различава от дееспособността, която представлява социално-правно качество, на основание на което физическите лица със свои собствени действия придобиват права и задължения. Тя възниква тогава, когато лицето стане способно да извършва правни действия, което съответства на пълнолетната възраст, определена със закон - за България тя е 18 години.

 

  • Ограничаване на дееспособността

Тя е свързана с определени качество на лицето-носител на граждански права, а именно – способност да разбира значението на действията си, да ги ръководи и предвижда последствията от тяхното реализиране. Тези качества зависят не само от възрастта, но и от състоянието на психиката.

 

NEWS_MORE_BOX


Лице, което вследствие на психично заболяване не може да разбира значението на своите действия и/или да ги ръководи, може да бъде признато от съда като недееспособно. Над него се постановява запрещение и се определя опека. Сделки от името на признатото за недееспособно лице се осъществяват от неговия опекун.


Пълната недееспособност се характеризира с невъзможност да се полагат грижи към собствените работи. Тогава болните са под пълно запрещение и им се назначава настойник, който действа от негово име, без да изисква съгласието му. Настойничеството и попечителството се установяват с оглед защитата на личността, на нейните законни права и интереси.


Законът има два критерия за недееспособност – медицински (психично разстройство) и юиридически – неспособност за разбиране значението на своите действия и да ги ръководи.


Важно е да се знае, че поставянето на психичната диагноза не води автоматично до определяне на недееспособност.

  • Брачна и родителска годност

Болестните пречки за сключване на брак се отнасят към лица, които вече са под пълно запрещене или боледуват от такава психична болест, която не им позволява да схванат смисъла и значението на всъпването в брак, неговите последици и да изпълняват съпружеските си функции – т.е. налице е брачна негодност.


Психичните болести, спрямо които се разпростира действието на закона, са шизофрения, биполярно афективно разстройство, олигофрения, хроничен алкохолизъм и деменции от различен произход.


В случаите, в които поведението на родителя с психично заболяване представлява опасност за личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, то се обсъжда въпросът за неговото лишаване от родителстки права. Такива мерки се предприемат и когато родителят поради продължителна физическа или душевна болест не е в състояние да упражнява родителските си права.


Не съществува тъждественост между запрещението и родителските права. За това и от родителски права могат да бъдат лишени и лица, чието заболяване не изисква поставяне под пълно запрещение.