Психичното здраве е сложна област на изследване, съществена причина за което е статутът му на табу сред обществеността. Въпреки че редица хора не се чувстват удобно да обсъждат подобна тема, психичното здраве като проблематика не може да бъде игнорирано: особено когато психичните разстройства на родителите са тясно свързани с повишения риск от затруднения по време на развитието на децата.

 

Поради огромното значение, което културата ни отдава на майчинството, са налични и купища изследвания, демонстриращи, че децата, чиито майки страдат от депресия, реагират различно на стрес, имат проблеми с имунитета и са изложени на повишен риск от психични разстройства. Например, публикация в Depression and Anxiety от август 2018 г., ни информира, че депресираните майки се отличиват с високи нива на кортизол и секреторен имуноглобулин А, а поведенчески – с интрузия, неглижиране, критицизъм и др. Респективно, техните деца се характеризират с предразположеност към психични разстройства от т.нар. „Ос I“ (между които са паническото разстройство, социалната тревожност, биполярността, анораксията, болемията, дисоциативните разстройства и злоупотребата със субстанции), по-високи нива на имуноглобулин А, както и социално оттегляне


 

Бащите обаче също са родители. Ето защо, за да се вземе под внимание богатия контекст, в който се развива едно дете, напоследък зачестяват и изследванията във връзка с разстройствата, ефектиращи татковците, и поведенческите и емоционални трудности, с които се сблъскват подрастващите. Едно такова изследване е проведено от Изследователския център за родители в Австралия. В публикувания доклад се споменава, че един на петима бащи са изпитали симптоми на депресия и тревожност, откакто имат деца. Това включва почти един на всеки десет души, които съобщават, че преживяват постнатална депресия. Като следствие, бащите са по-критични, не особено търпеливи и по-малко последователни в родителското си поведение. Те също така прекарват по-малко време с децата си и не са особено склонни да се включват в училищното и ранното образование на поколението си, защото не се чувстват достатъчно компетентни. 

 

NEWS_MORE_BOX

 

Количеството мъже, съобщаващи за симптоми на депресия, е сравнително по-малко от това на жените, но трябва да се има предвид, че бащите по-рядко успяват да идентифицират някого, на когото биха се доверили да споделят подобна информация и съответно да получат помощ. Публикация в Journal of Intellectual & Developmental Disability от декември 2012 г. обаче е позитивна, че участието на двамата родители в родителски програми е по-благоприятно за децата, отколкото участието на само единия родител.