Наличието на съпътстващи заболявания при протичането на захарен диабет е проблем, налагащ съобразяване и преоценка на терапия, начин на въздействие върху контрола на гликемиите и повлияване на усложненията. Психичните нарушения са важна група сред придружаващите заболявания и имат съществено значение, оказвайки пряко и непряко влияние върху захарния диабет.
При пациенти със захарен диабет тип 1 и тип 2 се установява по-голяма честота на депресиите, безпокойството и хранителните разстройства, като тези нарушения водят до повлияване на антидиабетната терапия и повишен риск от развитие на усложнения.
Депресията е едно от най-честите ментални нарушения, асоциирани със захарен диабет и с повишен риск от диабетни усложнения, а овладяването на депресивната симптоматика подобрява гликемичния контрол. Честотата на тежките депресивни епизоди е около 10% и е по-висока при жените.
Установена е двупосочна връзка между захарен диабет тип 2 и депресията, като самият диабет повишава риска за възникване на депресивен епизод, който от своя страна инициира повишен риск за отключване на захарен диабет. Възможен механизъм за развития са: промените в начина на живот - физическата неактивност и затлъстяване, водещи до инсулинова резистентност и физиологичен стрес.
Рискови фактори за развитие на депресия сред пациенти със захарен диабет са:
- Женски пол;
- Подрастващи и млади пациенти или такива в напреднала възраст;
- Нисък социален икономически статус;
- Ниско ниво на социалните грижи;
- Стресови ситуации;
- Лош гликемичен контрол с хипогликемични епизоди;
- Наличие на хронични усложнения.
Животът с диабет включва значим дистрес в резултат на усещането за претоварване, свързвано със спазването на диетичния режим, притеснения относно бъдещето и възможността за развитие на сериозни усложнения. Постоянният стрес води до по-лошо придържане към лечението, по-лош гликемичен контрол и влошено качество на живот. При много пациенти се установяват и тревожни разстройства, панически прояви и такива на посттравматичен стрес. Тези нарушения могат да възникнат по всяко време, но най-вече при поставяне на диагнозата или при проява на усложнения.
Тревожностите повлияват захарния диабет и неговото лечение по различни начини:
- Симптоматиката на тревожността се припокрива с хипогликемичната, което затруднява разпознаването и на хипогликемичните епизоди и тяхното своевременно лечение;
- Предварително съществуващия страх от инжекции и убождане може да прерасне в панически страх;
Хранителните разстройства, като анорексия невроза, булимия или преяждане, са друга често срещана психична проява, които се наблюдават най-често при жени с диабет тип 1. Синдромът на нощното хранене, който се установява при пациенти с тип 2 захарен диабет, води до покачване на теглото, влошен контрол и чести усложнения.
По отношение на злоупотребата с алкохол не се установяват различия между диабетици и недиабетици. Сериозен проблем представляват хората с тежки ментални нарушения, като шизофрения и биполярно разстройство. При тях рискът за развитие на диабет е близо два пъти по-голям.
Психиатричните медикаменти оказват влияние върху телесното тегло, липидния и гликемичен контрол. Olanzapine и clozapine показват най-голямо увеличение на теглото. Налага се редовно проследяване на параметрите на метаболизма при такива пациенти с оглед своевременна диагноза и лечение на отклоненията. Следователно трябва да се интегрират психологични интервенции в грижата за пациенти със захарен диабет, семейни терапии и преоценка на ситуациите.
