Какво представляват примитивните рефлекси и до какво може да доведе задържането на интеграцията им? Как това влияе на детското развитие?
Примитивните рефлекси се появяват още по време на вътреутробното развитие и възникват в мозъчния ствол. Примитивните рефлекси са автоматични модели на движение, които започват по време на бременността и присъстват напълно при раждането при бебета, родени по термин. Те са естествени реакции, които започват процес на развитие, който освобождава невронна верига за определена функция.
Примитивните рефлекси трябва да интегрират и възпрепятстват рефлекторните реакции, за да позволят развитието на естествено двигателно действие. Те са вродени и условни и трябва да присъстват при всяко новородено бебе в добро здравословно състояние.
Ролята на примитивните рефлекси е да подпомогне ролята на оцеляването на бебето в утробата и в най-ранния му период след раждането, когато нервната му система все още не е достатъчно развита и функционално свързана. Освен това те имат за цел да подпомагат и движенията на бебето, за да може да се развие добър мускулен тонус.
Примитивните рефлекси служат за основа да се формират по-зрелите рефлекси. Трябва да се интегрират навреме и да отстъпят място на постуралните рефлекси. През първата година от живота на детето, когато то расте и се развива двигателно, примитивните рефлекси се интегрират и отстъпват място на постуралните рефлекси.
Примитивните рефлекси са група от поведенчески двигателни реакции, които се откриват при нормално ранно развитие, впоследствие се инхибират, но могат да бъдат освободени от инхибирането чрез мозъчно, обикновено, фронтално увреждане. Следователно те са част от по-широка група рефлекси, които отразяват феномени на освобождаване, като преувеличени разтягащи рефлекси и разширени плантари. Те обаче включват по-сложни двигателни реакции от тези прости стречинг рефлекси и често са нормална характеристика при новороденото или бебето.
Всеки рефлекс се асоциира с някоя от сензорните системи – слух, зрение, вкус, обоняние, тактилност, вестибуларна система и не а последно място проприоцепция.
Задържаните примитивни рефлекси могат да нарушат естественото развитие и да създадат трудности в социалния живот на децата, да доведат до проблеми от емоционален характер, както и да повлияят негативно върху академичните способности на децата. Те могат да повлияят негативно на психомоторното развитие и да предизвикат нарушение в сензорните възприятия и когнитивните процеси.
Зрелите реакции при психомоторния прогрес на детето могат да се наблюдават само, ако самата централна нервна система е достигнала зрялост. Процесът се състои в прехода, направен от рефлексния отговор на мозъчния ствол към кортико контролиран отговор. Ако процесът не е правилен, детето може да демонстрира лоша двигателна способност, което може да се прояви в трудности при бягане, колоездене и баланс, а детето може да е тромаво. Възможно е също да има проблеми с хвърлянето и хващането и детето ще започне да избягва игри, които изискват физическо движение.
Психомоторните нарушения, известни още като минимални мозъчни разстройства, могат да променят и възпрепятстват процеса на спонтанно развитие на детето. Първите признаци могат да се видят в ранна детска възраст, но много от тях се наблюдават по-късно, т.е. трудности в обучението и поведението през предучилищните години. Задържането на рефлексите и академичните затруднения или трудности в поведението, изпитвани от децата при достигане на училищна възраст, могат да бъдат свързани.
Асиметричният тоничен рефлекс на шията (ATNR), симетричният тоничен рефлекс на шията (STNR) и тоничният лабиринтинен рефлекс (TLR), заедно с плантарния рефлекс, палмарния рефлекс, сукателният (Rooting) и спиналния рефлекс на Галант, ако са задържани, играят голяма роля за намаляване на способността и ефективността на мозъка при обработката на сензорна информация.
