Гледали ли сте някога изображение на клъстери от малки, неправилно разположени дупки, като тези върху семената от лотос, внезапно чувствайки се неспокойни от гледката? Ако интензивното чувство ви е познато, може би ще ви е интересно да разберете, че не сте сами. 

 

Ако ви побиват тръпки и чувствате непреодолима нужда да отвърнете поглед, най-вероятно принадлежите към онези 10-20 процента от населението на земята, които страдат от трипофобия (от гръцката дума trypo, която означава „отвор“, и phobos - „страх“) - ирационален страх от нагъсто разпределени дупки. 


 

Преди обаче да се притесните, че нещо ви има, добре е да знаете, че не съществува консенсус дали състоянието попада под така или иначе доста широката шапка на менталните разстройства. Понастоящем изследванията върху триптофобията са ограничени, а мненията на специалистите варират. 

 

Професор Арнолд Уилкинс, специалист по визуалните възприятия от Университета в Есекс, Великобритания, е един от малкото експерти, изучаващи причудливия феномен, за когото състоянието представлява една от най-интересните форми на фобия. На проф. Уилкинс принадлежи и едно от първите изследвания в тази област. През 2013 г. той публикува статия, в която развива тезата, че трипофобията е продължение на биологичен страх от нещо вредно. Той забелязва, че симптомите на визуален и физичен дискомфорт са причинени от висококонтрастните цветове в графиките, които създават страхови асоциации с опасни животни, като например синьопръстения октопод.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Сравнително ново изследване обаче оспорва тезата, че хората се страхуват от клъстерите, защото споделят основни визуални характеристики с отровни организми. Публикувани в журнала Psychological Reports през 2017 г., данните сочат, че не съществува неосъзнат страх от животни, който да се манифестира посредством трипофобията. Въпреки че резултатите са положителни, че трипофобските стимули причиняват дискомфорт в изследваните лица, този дискомфорт представлява инстинктивен отговор на визуалните характеристики и свойства на изобразената шарка, отколкото на нещо друго.

 

Според трето проучване, което също влиза в конфликт с допускането на проф. Уилкинс, трипофобията е по-скоро свързана с реакцията на погнуса, отколкото с тази на страх. Том Купфър от Университета в Кент публикува хипотеза в сп. Cognition and Emotion, според която трипофобията се е развила като начин за избягване на инфекциозни заболявания. Ако видите човек, чието тяло е покрито с дълбоки, локализирани кожни инфекции и зачервени, възпалени участъци, естественото отвращение от гледката ще ви помогне да избегнете това, което разнася като болест въпросният индивид. 

 

Не само не се знае каква е изконната причина за трипофобията, но и не се знае особено много за съпътстващите я рискови фактори. Проучване от 2017 г. на Бразилското психиатрично общество открива корелация между фобията и генерализираното тревожно разстройство. Друго проучване, този път публикувано в PeerJ през 2016 г., идентифицира връзка със социалната тревожност.