Заедно с остаряването много хора изпитват загуба на дългосрочна памет. Въпреки това в тези случаи не се нарушава нормалния начин на живот на човека и неговата възможност да изпълнява различни дейности в ежедневието си.

 

При по-сериозно засягане на дългосрочната памет най-вероятно е налично и друго медицинско състояние.


 

Невродегенеративните заболявания причиняват загуба на нервни клетки в мозъка, което води до загуба на памет и други нарушения.

 

Пример за такова заболяване е деменцията. Тя причинява необратими промени във възможността на човек да се обучава, да разсъждава, а също засяга и неговата краткосрочна и дългосрочна памет. Последната се проявява в по-късните етапи на заболяването.

 

Друга причина за загуба на памет могат да бъдат инфекциите на мозъка. Това са менингити, енцефалити, а също и ХИВ. При тези нарушения е възможно възстановяване чрез лечение, което зависи от тежестта на заболяването и неговото разпространение в тъканите.

 

При повече от 90% от пациентите с мозъчен тумор се наблюдават когнитивни нарушения, свързани с паметта, вниманието и изпълнението на различни задачи. В някои случаи, загубата на паметта може да се подобри в следствие на оперативна интервенция, химиотерапия или лъчетерапия.

 

Нарушенията, които предизвикват намален или изцяло спират притока на кръв, богата на кислород, могат да увредят или разрушат клетките в мозъка. В зависимост от засегнатия регион може да се стигне до загубата на памет.

 

Такива нарушения са кръвни съсиреци, мозъчни кръвоизливи или инсулт. Възвръщането на паметта при лечение чрез операция или медикаменти зависи от степента, тежестта и местоположението на мозъчното увреждане.

 

Прекомерната и честа консумация на алкохол може да доведе до необратими нарушения на хипокампа и кортекса, които имат отношение към паметта на човек.

 

При травми на главата, засягащи притока на кръв или увреждането на частите от мозъка като хипокампа и кората, могат да възникнат проблеми с дългосрочната памет. Наблюдаваните подобрения при лечение и рехабилитация зависят от тежестта, локализацията и големината на засегнатия регион.

 

Много седативни и сънотворни медикаменти могат да предизвикат промени в дългосрочната памет на човек.

 

Бензодиазепините потискат активността на мозъка в областите, които участват в прехвърлянето на информация от краткосрочна към дългосрочна памет. Подобно на тяхното действие имат сънотворните лекарства.

 

Антидепресантите блокират активността на ключови невротрансмитери в мозъка - серотонин и норепинефрин. Антихистамините блокират друг такъв трансмитер - ацетилхолин, а лекарствените вещества за Паркинсоновата болест активират пътища за допамин.

 

Медикаментите против гърчове могат като цяло да намалят дейността на централната нервна система.

 

Наркотичните вещества могат временно да прекъснат краткосрочната памет и да попречат на формирането на нови дългосрочни спомени. Прекомерната им употреба може също да причини увреждане на мозъка, което да доведе до дългосрочна загуба на паметта.

 

Дефицитът на фолиева киселина, тиамин и витамин B12 също могат да предизвикат загуба на памет. За лечение е възможна промяна в диетата към прием на по-големи количества от необходимото вещество или чрез директен прием на витамини.

 

Хидроцефалията е друга причина, която би могла да доведе до нарушения в паметта.  Тя се получава в резултат на натрупване на цереброспиналната течност във вентрикулите на мозъка, което може да доведе до увреди в неговите тъкани.

 

Цереброспиналната течност нормално обгражда мозъка и гръбначния мозък и ги предпазва от нараняване. Тя също спомага за доставката на хранителни вещества в мозъка и премахване на отпадъците.

 

Тироидни нарушения като хипотиреоидизъм, при което щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони, може да се стигне до намаляване на размера на важната мозъчна област - хипокампа, който участва в съхранението на паметта. Лечението най-често е медикаментозно.

 

Различни хронични състояния, като някои видове артрит, могат да причинят мозъчна мъгла, което включва трудности при запомнянето на нова информация и припомнянето на по-стара такава.

 

Психологическите нарушения също могат да предизвикат нарушения в дългосрочната памет и съзнанието. Такива състояния са депресия, посттравматично стресово разстройство (PTSD), стрес и тревожност. Лечението включва техники за намаляване на стреса като медитация, йога, контролирано дишане или упражнения, прием на антидепресанти и други.

 

Други не толкова чести причини за загуба на дългосрочната памет са недоспиване, загуба на слуха или зрението, хипокалциемия и хиперкалциемия, метаболитни състояния, хипонатриемия, излагане на токсини, пушене на цигари или церебрален васкулит.

 

За назначаване на правилното лечение е много важна консултацията с лекар специалист, който да определи точната причина за загубата на дългосрочната памет.

 

Източници:

www.medicalnewstoday.com