Какви видове допаминови агонисти съществуват?

Ерголинови производни

Първите допаминови агонисти, използвани за лечение на болестта на Паркинсон, са ерголинови деривати. Тези допаминови агонисти, получени от мораво рогче (паразитна гъба, която се среща при някои тревисти и житни растения, най-често при ръжта), действат главно върху D1 и D2 рецепторите, както и върху серотонинергичните, адренергичните и други невротрансмитерни рецептори (йонотропни рецептори).


 

Ерголиновите производни рядко се използват за лечение на болестта на Паркинсон днес поради повишен риск от белодробна фиброза и фиброза на клапния апарат на сърцето. Примери за производните на ерголин включват каберголин, бромокриптин и лизурид.

 

Неерголинови производни
Допаминовите агонисти, които не са производни на ерголин са по-ново поколение. Неерголиновите производни се свързват основно с D2 и D3 рецепторите и помагат при лечението на двигателни нарушения като болестта на Паркинсон и синдрома на неспокойните крака. Неерголиновите производни се предпочитат като лечение от първа линия пред ерголиновите производни. Примери за неерголинови производни включват прамипексол, ропинирол, апоморфин, ротиготин и пирибедил.

Кой може да приема допаминови агонисти?

На пълнолетните пациенти често се предписват допаминови агонисти за лечение на болестта на Паркинсон или синдром на неспокойните крака. Прамипексол или ропинирол често се препоръчват като лечение от първа линия за ранна или тежка болест на Паркинсон.

 

Допаминовите агонисти се предписват за справяне със симптомите на болест на Паркинсон и за подобряване на качеството на живот, както и за забавяне на необходимостта от лечение с леводопа. Допаминовите агонисти също са лечение от първа линия за синдром на неспокойните крака и хиперпролактинемия.

 

Честотата на болестта на Паркинсон се увеличава с възрастта, като само 4% от пациентите с болестта на Паркинсон са диагностицирани със заболяването преди 50-годишна възраст. Следователно, допаминови агонисти често се предписват на лицата в напреднала възраст.

 

Рискът от нежелани реакции при прием на допаминовите агонисти обаче може да е висок при пациенти в напреднала възраст, особено ако имат проблеми с бъбреците или черния дроб. При наличие на проблеми с бъбреците е възможно лекарството да не бъде изчистено от тялото толкова бързо, което може да повиши нивата на медикамента в организма и да увеличи риска от странични ефекти.

 

Възрастните хора, приемащи допаминови агонисти, трябва да бъдат наблюдавани за нежелани реакции като повишена сънливост, промени в кръвното налягане и падания. Може да се наложи коригиране на дозата при по-възрастни пациенти. Най-често използваните допаминови агонисти не са изследвани за ефективност или безопасност при деца.

Безопасни ли са допаминовите агонисти?

Допаминергичните лекарства обикновено са безопасни и ефективни лечения, когато се приемат така, както са предписани от лекаря. Рискът от нежелани реакции зависи от дозировката на лекарството. Неерголиновите производни са най-безопасният вид допаминови агонисти.

Какви ограничения за използването на допаминови агонисти съществуват?

Преди започването на лечение с допаминов агонист, лекарят трябва да бъде уведомен за всички състояния, от които страда пациентът, особено ако той има анамнеза (медицинска история) за ниско кръвно налягане, нарушения на съня, нарушения на движението на мускулите и проблеми с бъбреците или черния дроб.

 

Жените, които са бременни или кърмят, също трябва да се консултират със специалист, преди да започнат прием на допаминов агонист. Допаминовите агонисти могат да повлияят на плода или да преминат в кърмата.

 

Алкохолът трябва да бъде избягван при приема на допаминов агонист поради повишен риск от сънливост.

Пациентите с анамнеза за белодробна или клапна фиброза не трябва да приемат ерголинови производни на допаминови агонисти. Пациентите, които са алергични към някоя от съставките на лекарствата, трябва да избягват приема, на каквито и да е допаминови агонисти.

 

Трябва също така лекарят да бъде уведомен за други лекарства, които може да приема пациента, включително лекарства с рецепта, лекарства без рецепта и билкови добавки. Някои медикаменти могат да увеличат риска от неблагоприятни ефекти, когато бъдат комбинирани с допаминов агонист. Инхибиторите на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори) не трябва да бъдат използвани заедно с допаминови агонисти и те трябва да бъдат прекратени най-малко 14 дни преди започване на лечението с допаминов агонист. Тъй като допаминовите агонисти могат да понижат кръвното налягане, те трябва да бъдат приемани с повишено внимание, когато се използват заедно с антихипертензивните лекарства.

Кои са най-честите нежелани реакции на допаминовите агонисти?

Най-честите нежелани реакции на допаминовите агонисти включват:

  • Гадене;
  • Повръщане;
  • Прекомерна сънливост през деня или сомнолентност;
  • Внезапни епизоди на сън или пристъпи на сън;
  • Ортостатична хипотония;
  • Главоболие;
  • Замаяност;
  • Проблеми със сърдечния ритъм (аритмии);
  • Запек

Рискът от нежелани реакции при употребата на допаминови агонисти зависи от предписаната дневна доза на лекарството. По-високите дози допаминови агонисти имат повишен риск да причинят странични ефекти, отколкото по-ниските дози. Поради тази причина дозите обикновено трябва да се адаптират индивидуално за всеки пациент.

 

Сериозните странични ефекти на допаминовите агонисти могат да включват белодробна фиброза, стомашни язви, подуване на ръцете или краката, психоза и халюцинации.

 

Разстройството в контрола на импулсите (разстройство, при което определено действие не се обмисля съзнателно и се изпълнява) е друг сериозен страничен ефект на допаминовите агонисти и често се идентифицира чрез патологична склонност към хазарт, хиперсексуалност, преяждане или компулсивно пазаруване.

 

Референции:
1. SingleCare. Dopamine agonists: Uses, common brands, and safety info
2. Johns Hopkins Medicine. Neurology and Neurosurgery
3. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Kavita R. Gandhi; Abdolreza Saadabadi. Levodopa (L-Dopa)
4. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Anmol Bhatia; Jennifer R. Lenchner; Abdolreza Saadabadi. Biochemistry, Dopamine Receptors
5. Parkinson's Foundation. Motor fluctuations