Очаква се до 2050 г. броят на хората с деменция да се увеличи със 153 млн. По данни от 2019 г. в световен мащаб те са 57 млн. 

 

Макар научната общност все още да не е открила конкретно лечение на деменцията, поддържането на здравословен начин на живот е добър метод за предотвратяването ѝ. 


 

Ежедневната консумация на пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове, ядки и риба е свързана с увеличаване на обема на мозъка и запазване на когнитивната функция с течение на времето. Такъв тип хранене, придружен с редовна физическа активност и ограничаване на тютюнопушенето, е подходяща формула за превенция на деменция.

 

Известно е, че високо преработените храни не носят почти никаква полза за здравето. Освен изкуствени мазнини, захари, нишесте и протеинови изолати, те съдържат и изкуствени аромати, оцветители, емулгатори и други “козметични” добавки, които са свързани с по-висок риск от развитие на сърдечносъдови заболявания, метаболитен синдром, затлъстяване и деменция. Въпреки това през последните 40 години глобалната хранително-вкусова промишленост значително е увеличила производството им. 

 

При хора, чиято ежедневна диета включва повече от 19,9% преработени храни, е установен 28% по-бърз темп на цялостен когнитивен спад. Той се изразява най-силно при възрастни над 60 години.

 

Изследователите Наталия Гонсалвеш, Наоми Ферейра и Неха Кхандпур предполагат, че този спад в изпълнителната функция може да се дължи на цереброваскуларни лезии, причинени от хроничната консумация на високо преработени храни. Редовният им прием може да увеличи циркулацията на провъзпалителни фактори, които впоследствие да доведат до системно възпаление, което да засегне и мозъка.

 

Асоциацията между консумацията на ултрапреработени храни и когнитивния спад е изследвана по време на проучване сред 10 775 участници със среден период на проследяване от осем години.

 

Средната възраст на участниците  е била около 52 години, почти 55% от които са били жени с висше образование. Средният индекс на телесна маса в началото е около 27, със среден общ дневен прием на калории от 2856 kcal.

 

Освен че периодично участниците са предоставяли информация за честотата, с която приемат определени храни и напитки, те са преминавали и когнитивни оценки до три пъти на всеки четири години. Те включват тестове за памет, като незабавно и късно припомняне, както и списъци с думи за разпознаване. Тестовете за семантична и фонетична вербална плавност също са включени, за да се оценят способностите на изпълнителната функция на участниците.

 

Това е едно от първите проучвания, фокусирано върху връзката между приема на преработени храни и развитието на деменция, която оказва се е от значение.

 

Референции:

PhD, Gonçalves, Natalia & PhD, Ferreira, Naomi & ScD, Khandpur, Neha.

Association Between Consumption of Ultraprocessed Foods and Cognitive Decline. JAMA Neurology. JAMA Network - https://jamanetwork.com/journals/jamaneurology/article-abstract/2799140