Неконтролируемото системно преяждане (хиперфагия) е включено като заболяване в международната класификация на хранителните разстройства. В световен мащаб честотата на хипефагия расте. Освен психиката, разстройството засяга и физическото състояние на пациентите. Сред последните се повишава четотата на сърдечносъдовите заболявания, диабет тип 2, наднормено тегло, гастро-езофагеален рефлукс.
Причините за състоянието са различни и действат в своята съвкупност. От една страна се установява генетична предразположеност към системно преяждане. Вероятността за отключване на склонност към преяждане е по-висока при хора във фамилията, на които има регистрирани случаи на хранителни разстройства. Възрастта също има значение. По-голям процент от засегнатите от хиперфагия са в диапазона от 15 до 25-годишна възраст.
Рискови фактори за отключване на хиперфагия са продължително спазваните диети и периоди на гладуване. С относително най-голяма тежест са психологическите предразполагащи фактори. Ниската лична самооценка, основана на комфликт между обществения идеал за външен вид и реалното физическо състояние, е в основата на прекомерното хранене.
Прекомерното хранене се проявява като компенсаторен модел на поведение, при което чрез хранене се освобождава натрупано психическо напрежение. Хроничният стрес и въобще всяко едно нарастващо противоречие във вътрешния свят на хората може да създадат подходяща психологична среда за отключване на хранително разстройство.
Психиатричните критерии за поставяне на диагноза хиперфагия са следните:
1. Безконтролно, бързо приемане на огромни количества храна за кратък период от време. Желанието за храна е неустоимо и в повечето случаи не е провокирано от глад.
2. Продължаване на поглъщането на храна, дори след сформиране на чувство за стомашна напълненост и изчезване на глада. Глад може и да липсва поначало. Единствено усещането за тежък дискомфорт ограничава приема на нови количества храна.
3. Чувство за срам и вина поради неправилното хранително поведение. Това довежда до хранене скришом от близките хора. Ето защо, хиперфагията се открива със закъснение.
4. Липса на компенсаторно поведение като предизвикано повръщане, изпозване на лаксативи и диуретици след нахранване. По това се различава от булимия неврозата.
5. Макар и временно да освобождава натрупаното напрежение, в дългосрочен план преяждането предизвиква появата на депресивни мисли, отвращение, срам и вина. Това допълнително влошава психическото състояние и въвежда пациентите в един самоподдържащ се порочен кръг.
6. Тежестта на хиперфагията се определя от честотата и степента на периодите на преяждане. За поставянето на диагноза тези периоди трябва да са минимум един път седмично в продължение на три последователни месеца.
Пациентите с хиперфагия много рядко търсят сами медицинска помощ. Те се хранят скришом от близките си. Психичекото и физическото им състояние следват тенденция към влошаване, а не към спонтанно подобрение с времето. Ето защо, при съмнение за такъв тип хранително разтройство посещението при специалист психиатър е задължително!
Основно място в лечебния процес заема психотерапията. В допълнение към нея се използват и медикаменти от три фармакологични групи – антидепресанти, антиконвулсанти и лекарства, регулиращи метаболизма на мазнините. В преодоляването на хиперфагията голямо значение има подкрепата от страна на близките.
Според някои статистически проучвания неконтролируемата хиперфагия е най-честото хранително разстройство. Данни сочат, че 30-40% от търсещите медицинска помощ поради затлъстяване пациенти имат периоди на преяждане.
Понеже преяждането е с висококалорични и вредни храни, разстройващи метаболизма и правилното функциониране на сърдечносъдовата система, част от пациентите търсят първоначална лекарска помощ по отношение на друга отключена патология.
Мащабът на хиперфагията тепърва ще се уточнява. Преяждането има голяма социална тежест, поради обективната вреда за здравето, която нанася. Важно е да се осъзнае фундаменталната истина, че ако се влагат негативни емоции в нещо, то няма как да има позитивен резултат!
