Медицината не е наука като другите. Думата позитивно обикновено се тълкува като нещо положително и изобщо – добро. Разбира се, това рядко е така в света на медицината. Това че един симптом е позитивен може да означава наличие на болест. В областта на психиатрията пък изразът „позитивни симптоми“ носи различен, но не по-добър смисъл.
Заболяването шизофрения се изразява с три основни групи симптоми – позитивни, негативни и дезорганизирани. Под негативни симптоми се има предвид редуциране, намаляване на нормалните функции. Под позитивни – болестно засилване на нормалните функции, както и поява на нови такива (като налудности и халюцинации). При дезорганизираната симптоматика налице е качествено нарушение на функциите, не количествено, както е при другите две групи симптоми.
Позитивни симптоми
Те имено съставляват психотичната компонента на заболяването и в повечето случаи са причината пациентът или близките му да го насочат към специалист. В действителност обаче, психотичните симптоми са вторични, допълнителни и незадължителни за диагнозата. Нито един от тях не е диагностично специфичен и всеки един от тях може да се срещне, макар и рядко, и при други психози с различна генеза – туморна, интоксикационна, инфекциозна, травмена и др.
Основен израз на положителните симптоми са налудните идеи и халюцинациите. Те отразяват затруднението или невъзможността на пациента да разграничава Аза от външния свят – т. нар. загуба на „границите на Аза“. Засегнатият човек не може да различи собствените си мисли, усещания и движения от тези на заобикалящата го среда.
Халюцинациите са субективно преживяване за перцепция (усещане, възприемане) без адекватно външно въздействие върху сензорните органи. Най-характерни за шизофренията са слуховите халюцинации, като най-често те са във вид на гласове. Те мърморят или пък говорят ясно и високо, а обект на техния разговор почти винаги е самият пациент. Зрителните халюцинации не са типични и насочват по-скоро за наличие на мозъчна увреда, отколкото за шизофрения.
Обонятелните и вкусовите халюцинации обикновено са комбинирани помежду си и пациентите съобщават за неприятни вкусове и миризми.
Тактилните халюцинации са обичайно във вид на усещания за докосване, убождане, електрически изгаряния или пък усещане за пълзящи под кожата насекоми (мравучкане). Тези сенсопатии се интерпретират често от болния като резултат от външно въздействие.
Налудните идеи представляват нарушения в съдържанието на мисленето, които представляват неадекватно отражение на реалността и са в противоречие с образованието и културните традиции на пациента. Три са основните групи налудности – параноидни, меланхолни и мегаломанни. Макар че при шизофренията най-характерни са параноидните, то понякога се срещат и от останалите два вида.
Най-честите теми на параноидните налудности са за преследване, унищожение, въздействие, обсебване, религия, сексуалност и деперсонализация. Подробностите зависят от средови културални фактори. Така например през средновековието болните са вярвали, че са обект на преследване на Инквизицията. В наши дни ролята на преследвач се поема от полицията, специални разузнавателни части и висши сили от извънземен, космически произход.
Мегаломанните налудности са свързани със заблуда за притежаване на извънредни богатства, красота, дарби или пък идентифициране с важни фигури от историята (Наполеон, Хитлер) или настоящето на човечеството.
Обяснението
В крайна сметка описаните симптоми са позитивни, защото представляват нещо „допълнително“, нещо добавено над нормалното ниво. Откъде идват те?
На психодинамично ниво позитивните симптоми се разглеждат като резултат от насилствено проникване в съзнанието на изтласкани образи и идеи от несъзнаваното. Те често се проектират навън и се изживяват от пациента субективно като част от обективната реалност. Нещо повече, за него тези преживявания придобиват по-голяма значимост от събитията в действителността.
Налудните идеи и халюцинациите обикновено възникват на фона на интензивни психотични емоции, най-често възникнали вътрешно, обективно необосновани – били те тревожност или страх, както и други емоции. Именно те отклоняват асоциативния процес (процесът на мислене, асоциация и осъзнаване) от законите на логиката.
