Малко хора след преживяване на стресови събития, успяват да издържат на психологическия натиск, който наляга над съзнанието им. Повечето  изпадат в дълготрайни моменти на тревожност и стрест, сънуват кошмари и си представят ужасни гледки. Учени от медицински университет в Калифорния доказват, че в момент на силен емоционален стрес, хората изпитват два пъти повече привързаност към любимия човек, защото търсят подкрепа и съмишленик, но и два пъти повече увеличават честотата на явяващите се кошмари с един от най-големите им страхове. Страховете са нормална човешка черта. Всеки човек изпитва някаква фобия. Няма безстрашни хора. Древните гърци забелязвали подобни състояния и ги наричали с имената „умора от битката” или „гилзов шок”.


Посттравматичното стресово разстройство може да започне веднага след шоков момент и да продължи дълги години или да остане доживотно. Ветерани от войната редовно имат стресови спомени от битките си. Едва около 15% от тях успяват да преодолеят състоянието след правилна терапия.
Децата са най-честите жертви на посттравматично стресово разстройство. Състоянието им е много по-остро след шоков момент от родител или близък, отколкото от природна катастрофа, например.


Най-срещаните усложнения след шоков инцидент са депресия, злоупотреба с наркотици и лекарства, фобии или панически разстройства.
Изследователи доказват, че силният страх може да увреди (потисне) частта в мозъка, която е отговорна за по-лесното преодоляване на страховете. Ако увреждането настъпи с достатъчна сила и продължителност, индивидът може да развие посттравматичен стресов синдром, който да включи и много други симптоми за състоянието – изблици на гняв и агресия, тежка депресия редуваща се с превъзбуда и нарушения в съня.



Чест симптом за състоянието са повтарящи се картини и действия от случилото се по време на сън. Паметта може да „замълчи” за пълната картина на случилото се, но е достатъчен стресовият елемент по време на почивка.

 

Повишената бдителност и неясният страх са друг съпровождащ елемент в клиничната картина. Психиатри доказват, че точно това състояние създава възможността за поява на картини от инцидента в човешкия сън и обземането на паника и силна тревожност.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Психолозите описват и други състояние, граничещо с форма на социопатия. Пострадалите имат пълна или частична загуба на способността си да комуникират с други хора – състояние известно като „психологическа вцепененост”.

 

Срещат се и състояния на регресия на досегашното развитие. При деца често се среща поява на нощно напикаване, невъзможност за самостоятелно ходене по голяма или малка нужда, трудности в концентрацията, възбудено поведение. На въпросите за тяхното бъдеще, децата представят картина на пълна аперспективност.

 

Шоковият синдром се съпровожда и от физически симптоматични изменения – силно главоболие, световъртеж, загуба на ориентация и говор, колит, чревни спазми, транзиторни психомоторни атаки с гърчови явления.