В основната си част психиатричните заболявания нямат точен причинител, а се дължат на съвместното действие на множество фактори – както такива на средата и обществото, така и от генетични предразполагащи фактори. Последните обикновено се състоят в известни вариации във функционирането на нервната система и особено – активността на невромедиаторите.


И в действителност у значима част от психичните болести се откриват характерни отклонения в активността на системи като тази на допамина, норадреналина, серотонина и на гамааминомслената киселина. Такъв род отклонения биха могли да доведат и до агресивно поведение.


Например с агресия се свързват увеличената дейност на допамина при мания и остра психоза, както и намалената активност на гамааминомаслената киселина при деменция, делир, паническо разстройство и генерализираната тревожност. Увеличена активност на норадреналина пък има при деменцията, паническото и тревожното растройство.



Проява на агресивно поведение може да се дължи не само на психично заболяване, но и да бъде в контекста на личностова характеристика, без наличие на заболяване.


Не бива да се забравя, че агресивното поведение може да бъде предизвикано от травма или някакви други болестни процеси в областта на главата, както и от общи състояния на организма – промени в електролитния състав, доставката на глюкоза и кислород и др. – които да повлияят на централната нервна система.


Във всеки случай проявата на агресия, която заплашва както агресора, така и околните, изисква спешна намеса за овладяване на ситуацията.

 

Оценка на риска от агресия

Не е възможно с абсолютна сигурност да се предрече дали даден човек ще извърши агресивен акт или не. Психиатрията обаче може да тълкува различни признаци с цел да се даде възможно най-точна оценка на риска от проява на агресия и ако е нужно да се предприемат съответните мерки, за да може да се избегне.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Признаци за предстоящо насилие са:

  • Скорошни актове на насилие;
  • Вербални или физически заплахи;
  • Носене на оръжие или предмети, които могат да се използват като такива;
  • Нарастваща психомоторна възбуда;
  • Интоксикация с алкохол или други субстанции;
  • Параноидни идеи при психотичен пациент;
  • Халюцинации, които приканват пациента към насилие;
  • Някои манийни пациенти;
  • Пациенти с личностови разстройства, склонни към импулсивна загуба на контрол;
  • Предупредителни физически знаци – например стиснати юмруци.

 

Оценката на риска от агресия включва няколко фактора:

  • Телесно състояние;
  • Идеи, желания, намерения, планове за насилие и наличност на способи за извършването му;
  • Мъжки пол, възраст между 15-25 години, нисък социалноикономически статус и слаба социална подкрепа носят повишен риск;
  • Предшестваща история не само за насилие, но и за импулсивно поведение като цяло – хазарт, злоупотреба със субстанции, психоза, суицидни опити;
  • Историята за актове на насилие е най-добрият предиктор за бъдещи насилствени действия;
  • Наличието на стресори – загуба, конфликт и т. н.

 

Подход към пациента с агресия

Човек с пристъп на агресия, заплашваща него и/или околните, малко или повече може да се разглежда като пациент, тъй като такава степен на агресивно поведение изисква уточняване на причините.


Попадането на такива пациенти в спешния психиатричен кабинет предизвиква немалко затруднение, защото обикновено от възбудените и агресивни болни е трудно да се получи достатъчно пълна информация за тяхната история, наличие на заболявания, прием на лекарства или условията, довели до инцидента.


На първо време трябва да се определи дали агресивното поведение е проява на органично или функционално нарушение. Тежка травма на главата лесно може да обясни ситуацията, но органичните причини невинаги са така очевидни. За това наложително е търсенето им, защото в противен случай агресията може да прикрие тежък и застрашаващ живота на пациента болестен процес.


Първата стъпка при подхода към агресивен пациент е неговото изолиране от ситуацията, предизвикала агресия и дори физическото му възпиране – ако това е необходимо.


Ситуационното извеждане понякога е достатъчно, за да извади човек от пристъпа на агресия, което позволява да се премине към по-спокоен разговор.


Когато последното обаче не върши работа, както и в случаите на абстиненция, се налага прилагането на медикаменти от групата на антипсихотиците и бензодиазепините. Тъй като последните имат потискащ ефект върху централната нервна ситема, лекар трябва внимателно да провери дали пациентът е приемал алкохол или има други състояния, при които е опасно приложението на бензодиазепинови препарати.


Дълготрайният контрол над агресията цели максимално намаляване на честотата и интензитета на агресивните прояви и включва комплексни мерки – психотерапия, семейна подкрепа и в някои случаи медикаментозна терапия.