Разбира се, ако кажете, че сте перфекционист по време на интервю за работа, може да звучи добре, но дали стремежът към съвършенство може да ви накара да се чувствате добре за себе си? В действителност, проучванията показват, че непрекъснатото преследване на призрака на съвършенството може сериозно да навреди на психичното здраве и благополучие.

 

Според Американската психологическа асоциация, перфекционизмът представлява комбинация от извънредно високи личностни стандарти и твърде критична самооценка. Когато обаче говорим за подобен тип поведение, нужно е да отчетем колко нюансирано може да е то. Един от по-популярните модели допуска, че перфекционизмът зависи от посоката си. Когато е насочен към Аз-а, индивидите проявяват ирационално желание да бъдат „перфектни“ и се отличават с нереалистични очаквания към себе си. В такъв случай говорим за себе-ориентиран перфекционизъм.


 

Перфекционизмът обаче може да се диктува и от социални норми. Когато това е случаят, хората се опитват да бъдат „перфектни“, за да получат одобрение. Ако перфекционизмът е насочен към останалите хора, тогава говорим за налагане на нереалистични стандарти върху другите.

 

Психичното здраве обаче не е нещо, с което се отличава перфекционистът. В неотдавнашно проучване, проведено от Томас Кърран, университетски преподавател от Обединеното кралство, и Андрю П. Хил, негов колега, авторите обясняват, че социално предписаният перфекционизъм представлява "най-изтощителната" от трите форми. Тревожността, депресията и суицидните мисли са само някои от проблемите около психичното здраве, които специалистите многократно свързват с тази форма на перфекционизъм. Имайки предвид, че останалите форми носят своята си тежест върху притежателя на състоянието, статистиките сочат, че повече от половината хора, стигнали до самоубийство, биват описвани от близките си като „перфекционисти“.

 

Да живееш с вътрешния глас на перфекционизма не е лесно. Перфекционистите често притежават заглушаващ вътрешен диалог, в който техният "интернализиран критик" постоянно им казва, че не са достатъчно добри - независимо от това, което правят и колко силно се опитват. Не само, че наличието на такъв постоянен вътрешен съдник е изтощаващо, но освен това, перфекционистите често критикуват себе си за факта, че са самокритични. Не на последно място, те смятат, че постоянните им усилия са сами по себе си доказателство за тяхното непоправимо несъвършенство.

 

Изглежда, че съществува притеснителна тенденция, поне в англоезичните култури, понеже авторите, изследвайки повече от 40 000 американски, канадски и британски студенти, откриват, че между 1989-2016 г. делът на хората, които проявяват черти на перфекционизъм, е нараснал с 33%