Всеки физически или психологически стимул, който нарушава хомеостазата (способността на организма да поддържа равновесие във вътрешната си среда), води до реакция на стрес. Стимулите се наричат стресори, а физиологичните и поведенческите промени в отговор на излагането на стресори съставляват стресовата реакция.
Реакцията на стрес се медиира от сложно взаимодействие на нервни, ендокринни и имунни механизми, което включва активиране на симпатико-адрено-медуларната ос, хипоталамус-хипофизна-надбъбречна ос и имунната система. Реакцията на стреса е адаптивна, като начало, когато подготвя тялото да се справи с предизвикателствата, представени от вътрешно или външно въздействие (стресор), например, физиологичните реакции на тялото към травма и инвазивна операция служат за смекчаване на по-нататъшно увреждане на тъканите.
Въпреки това, ако излагането на стресор се възприема като интензивно, повтарящо се (повтарящ се остър стрес) или продължително (хроничен стрес), отговорът на стреса става неадаптивен и вреден за физиологията, например излагането на хронични стресори може да причини неадаптивни реакции, включително депресия, безпокойство, когнитивно увреждане и сърдечносъдови заболявания.
Въпреки че възстановяването на хомеостазата е целта на отговора на стреса, хроничният стрес води до реакции, причиняващи сърдечносъдови заболявания, стомашни язви, дисрегулация на съня и психични разстройства. Хипоталамус-хипофизна-надбъбречна ос може да стане потисната или нерегулирана в тези неадаптивни реакции на стрес. Стресът кара сърдечно-съдовата система да реагира с повишено кръвно налягане и повишена сърдечна честота, а хроничното активиране на този отговор е основна причина за сърдечносъдови заболявания. Коронарната артериална болест, инсултът и хипертонията се срещат по-често при лицата с психични разстройства, свързани със стреса.
Освобождаването на катехоламини при реакцията на стрес може да има дезадаптивни ефекти в стомашно-чревния тракт чрез намален локален кръвен поток. Хроничният стрес отслабва имунната система, увеличавайки вероятността от развитието на стомашни язви, причинени от H. pylori и кървене.
Болестта на Адисон, синдромът на Кушинг и феохромоцитомът са заболявания, които засягат надбъбречните жлези. Надбъбречните жлези играят роля в механизмите на стрес на тялото чрез освобождаването на кортизол и епинефрин. Пациентите изпитват липса на глюкокортикоиди и / или минералкортикоидни хормони при болестта на Адисон. При синдрома на Кушинг се наблюдава хиперкортизолизъм (високи нива на кортизол в кръвта), дължащ се на ендогенни или екзогенни причини. Феохромоцитомите са катехоламин-секретиращи тумори на надбъбречните жлези.
Референции:
1. Mifsud KR, Reul JMHM. Mineralocorticoid and glucocorticoid receptor-mediated control of genomic responses to stress in the brain
2. Budzyński J, Kłopocka M. Brain-gut axis in the pathogenesis of Helicobacter pylori infection
3. National Center for Biotechnology Information (NCBI). Physiology, Stress Reaction
