Паническата атака представлява силно чувство на притеснение, дискомфорт или страх, придружен от когнитивни и соматични признаци, с остро начало и кратка продължителност. За паническо разстройство говорим в случаите, в които се наблюдават рецидиривиращи панически атаки.

 

 


Паническите атаки са сравнително често явление, наблюдават се в около 10% от населението за една година. Повечето отшумяват без лечение, но малка част прогресират до паническо разстройство. Последното се диагностицира у едва 2-3 % от населението годишно. Започва предимно в юношеска, млада възраст, като 2-3 пъти по-често се регистрира при жените.

 

 

Сред когнитвините симптоми на паническа атака са страх от смъртта, страх от загуба на контрол върху себе си, чувство за откъсване от околната среда, дереализация. Към соматичните симптоми се отнасят: болка или тежест в гърдите; замайване, прималяване; задух; топли вълни или втрисане; изпотяване; гадене и тежест в корема; изтръпване, мравучкане; ускорен пулс, сърцебиене; тремор.

 

 

При паническа атака се проявяват поне четири от гореописаните симптоми. Обикновено прогресивно се задълбочават в рамкита на около 10 минути, след което бързо отшумяват. Те се появяват и при друг вид тревожно разстройство, обикновено в хода на обстоятелства, лежащи в основата на самото разстройство. Съчетава се с депресия, фобии, особено агорафобия (страх от тълпи, претъпкани пространства). При чисто паническо такова атаките възникват и спонтанно. Обикновено страдащите от паническо разстройство, очакват със страх следващата атака и умишлено избягват ситуациите, провокирали предишните. Настъпват поведенчески изменения, целящи именно бягство от критичните ситуации. Нерядко те се боят от наличието на сериозно белодробно, сърдечно или неврологично заболяване, което провокира оплакванията и по повод което се консултират със специалисти. Паничексият страх от смъртта, от заболяване с фатален край са типични за разстройството.

 

 

Всъщност диагностицирането на разстройството се осъществява след като се изключат заболявания, свързани със соматичните симптоми, и разбира се се покрият критериите на Diagnostic & Statistcal Manual of Mental Disorders IV ( DSM IV).

 

 

В някои от случаите възстановяването е спонтанно или в хода на постепенно изправяне лице в лице с критичните обстоятелства. При липсата на лечение при по сериозни състояния заболяването приема хроничен ход с рецидивиращо обостряне и отшумяване на симптомите.

 

 

Психотерапията е ключова за овладяването на паническото разстройство. Към нея се отнасят експозиционната терапия – при която пациентът се конфронтира с провокиращиет фактори. Когнитивно-поведенческата терапия учи пациентите да разпознават и контролират изопачените си мисли и убеждения. При дълга давност, чести атаки и поведенчески промени е целесъобразно включването и на медикаментозна терапия. Използват се няколко класа лекарствени средства антидепресанти – SSRIs, SNRIs, серотонинови модулатори, трициклични антидепресанти, моноаминоксидазни инхибитори и др. Първите два класа, контролиращи обратният захват на серотонина и норепинефрина имат по-малко странични ефекти. Анксиолитици като бензидиазепините работят по-бързо, но вероятността от физическа зависимост тук е по-голяма, а и по-често водят до сънливост, проблеми с паметта и др. Понякога все пак се започва комбинирано лечение с постепенно намаляване на бензодиазепина при ефективна концентрация на антидепресанта. При спиране на лечението паническите атаки не рядко рецидивират.