Никога няма да забравя… 
Вече студентка, живеех сама, далеч от близките си, в чужда страна. Никога не се бях чувствала толкова самотно!
Една вечер, докато гледах телевизия, изведнъж ми прималя, дишането ми се затрудни, за миг и щях да загубя съзнание...
Това никога не ми се беше случвало… Не страдах от хронични състояния или проблеми с кръвното. Тогава имах усещането, че умирам.
Усещах паника и нужда да съм сред хора, треперех цялата, а челюстта  ми се беше схванала.
Излязох на улицата уплашена и се запътих към болницата в ужас. След проведените изследвания лекарите ми казаха, че според резултатите ми съм в добро здравословно състояние… Бях объркана. 
 
Впоследствие атаките зачестиха. Предположих, че страдам от някаква животозастрашаваща болест, която никой не може да определи и че трябва да проведа редица сериозни консултации при специалисти. Ровенето из мрежата тотално ме „убеди“, че съм болна, което, разбира се, доведе до зачестяване на паническите атаки. Започна да ми става лошо. 
 
По-нататък не можех да се кача и на самолет, тъй като веднъж появилата се паническа атака по време на полет породи страх от този начин на пътуване и мозъкът ми упорито беше решил да предотврати качването ми отново в такъв. А мен и семейството ми ни делеше океан.
 
Споделяйки проблема с приятели, се оказа, че голяма част от тях също са имали подобни изживявания. Първоначално ми беше трудно да превъзмогна това, което си бях втълпила, че имам здравословен проблем.
 
Години по-късно, след обучението и професионалния ми опит като психотерапевт, мога да обясня защо и как се случват паническите атаки. Лекарствата не ги лекуват, но използвайки различни методи и справяйки се с коренните причини за тях, ние можем  да ги преборим.
 
Паническите атаки не са животозастрашаващи. По време на паническа атака се изпитват някои от следните физически симптоми: сърцебиене, световъртеж, недостиг на въздух, прилошаване, чувство за „полудяване“, вкочаняване на сърцето и изтръпване на тялото.  Атаките обикновено започват внезапно и могат да траят от няколко минути до няколко часа. Когато човек е под силен стрес, може да  получи внезапна паническа атака, докато извършва релаксираща дейност, например гледа телевизия или спи. Някои при първите си панически атаки имат съмнения за инфаркт или нервен срив, тъй като симптомите са близки.
 
Всеки може да получи панически атаки след силен стрес. Причините могат да се търсят и при прекомерна консумация на кофеин и след физически травми. Какво всъщност се случва при паническа атака?
NEWS_MORE_BOX
 
 
За да си дадем отговор, трябва да допуснем, че човешкото тяло не е еволюирало много през последните хилядолетия, но средата, в която живеем е много различна. В миналото зад всеки ъгъл ни е дебнела смъртна заплаха и тогава е било изключително важно за човека да запомни опасните местности. При наличие на страх тялото изпада в състояние на готовност за „бягство или борба“. Модерните проблеми са от различно естество: финансови, служебни, семейни, зависимости, липса на ценност или цел и т.н. Мозъкът обаче не прави разлика между страха от гонеща ни мечка и страха от провал в кариерата и реагира по един и същ начин: подготвя тялото за „бягство или борба“. При липса на физическа опасност, изискваща движение, човек изпитва симптоми на паническа атака. 
 

Какво да направя, когато почувствам симптомите?

  • Ако не сте изпитвали подобни симптоми преди, препоръчително е да се консултирате с лекар, за да се изключат проблеми от медицинско естество. 
  • В случай, че сте наясно, че страдате от панически атаки, при първите признаци на такава, си напомнете, че тялото ви реагира на „грешни“ команди от мозъка. 
  • Второ, отбележете си, че паническите атаки, макар и с изключително некомфортни симптоми, не са опасни за живота. 
  • Изпълнете следната техника за дълбоко дишане: дишайте дълбоко 15-20 пъти, като броите до 5 на вдишване и до 7 на издишване, за да стабилизирате пулса си. 
  • Може да  измиете лицето и дланите си със студена вода, това бързо ще успокои тялото. 
  • При положение, че сте клинично здрав/а можете да извършите за 5 минути някакво интензивно кардио упражнение - бързо ходене, клякания. Това ще помогне на организма да изразходва адреналина при реакцията „готовност за атака“. 
  • Имайте предвид, че началото на паническата атака не зависи от вас, но вие може да промените продължителността и интензитета ѝ, като убедите себе си, че сте в безопасност и усещането за липса на контрол не е било базирано на реална животозастращаваща ситуация.