Съществуват множество и различни гледни точки, от които може да се разгледа поведението на човека, една от които е чрез съвкупността от процеси, обединени под названието защитни механизми.


Те за първи път са описани и въведени в психоанализата от Зигмунд Фройд, а в последствие са били доразвивани и от дъщеря му – Анна Фройд – единствената от шестте му деца, последвала стъпките му.


Според тях механизмите на защита са автоматизирани и неосъзнати процеси, ето защо пациентът не действа предварително обмислено и не осъзнава действителните мотиви за действията си. Това обаче е възможно впоследствие да се случи чрез интроспекция.



Основните областти на психоанализата и психиатрията, в които защитните механизми влизат в съображение при анализа и диагностичното обсъждне е за състояния като невротичните и тревожните разстройства, разстройствата на развитието в детството и личностовите разстройства.


Ето ги и част от механизмите, чрез които неволно се откъсваме от болезнената действителност:

  • Потискането е изключване от съзнанието на емоции и спомени, които биха могли да причинят дистрес. Споменът за унизително или болезнено събитие по този начин може да остане вън от съзнанието и осъзнаването.

  • Отричане. При него човекът се държи и говори така, сякаш не осъзнава нещо, с което се очаква да е наясно. Такова поведение може да се открие например у пациент, комуто е съобщена тежка диагноза, а впоследствие се държи, сякаш не знае за това.

  • Проекция е неосъзнато прехвърляне на друга личност на собствените мисли, като по този начин те стават по-приемливи. Например – неясно защо имате антипатии спрямо свой колега и несъзнателно му приписвате, че изпитва антипатия и гняв спрямо вас. Това би направило собствените ви усещания оправдани и по-малко стресиращи. „Гузен негонен бяга“ е българска народна поговорка, която красноречиво онагледява този псиnологичен защитен механизъм.

  • Регресията е неосъзнато преминаване към поведенчески модели, характерни за по-ранните възрастови етапи от развитието на човека.

Това е защитният механизъм, пред който на първо място се изправят служители от медицинския персонал. Обикновено спохожда соматично (телесно) болни хора, които, без да го осъзнават, стават по детински зависими от лекарите, сестрите и всички, които се грижат за тях. По време на острия стадий на болестта този приспособителен механизъм позволява на пациента да приеме изискванията и ограниченията на интензивните и продължителни медицински грижи.


При запазване на този модел на поведение обаче, той може да попречи на възстановителните етапи от боледуването.

  • Формиране на противодействие. На него може да се гледа като на един действен вариант на отричането. Представлява неосъзнато възприемане на поведение, противоположно на това, което отговаря на истинските усещания и намерения на човека.

  • Изместване – това е процес на прехвърляне на емоции от ситуации и обекти, с които те наистина са свързани, към други. По този начин се цели намаляване на дистреса.

Например един човек, загубил наскоро съпругата си, упреквайки се, че не й е посветил достатъчно от времето си през последните дни от живота й, може да трансформира тези мъчителни чувства към лекуващия лекар, обвинявайки го за грешки в лечението й.

  • Рационализация. Означава несъзнатено придобиване на погрешно, но приемливо обяснение за дадено поведение.

Например мъж, който пренебрегва съпругата си, излизайки често да се забавлява без нея, може да се самооправдава с погрешната мисъл, че тя не изпитва удоволствие от такъв вид забавления.

  • Сублимацията е процес, при който човек успява да отклони неприемливи импули към приемливи отдушници – например силният гняв се трансфомира в усилени физически упражнения.

  • Идентификация – при нея човек, без да осъзнава, се ангажира с дейнсотите на друг човек, обикновено в опит да се намали болката от загубата му. Например водивицата след загуба на съпруга си се заема с неговите дела и неволно се опитва да мисли като него.

Описан феномен е и този на „идентификация с агресора“ при който жертвата започва да си присвоява качествата или вината на агресора.


Всички тези механизми ни разкриват колко рядко мислите ни са наистина обективни – дори и да не ни се вярва. Следващия път, когато сметнете, че някой е некоректен спрямо вас, замислете се – не е ли възможно освен вас, той да заблуждава и себе си и искрено да си вярва – без да си дава сметка за това? Оказва се, че сигурно и ние самите го правим достатъчно често.