„Не отлагай за утре това, което можеш да свършиш вдругиден“ – това гласи една от най-популярните сентенции на американския писател Марк Твен. Не е тайна, че всеки от нас си позволява да отложи текущите си задължения с ден-два.

 

Ново проучване обаче показва, че това съвсем не е въпрос на мързел, а на гени. Ако често не приключвате работата си навреме, обяснете това на началника си.


 

Учени, цитирани от научното издание Psychological Science твърдят, че отлагането е генетично обусловена характеристика. То произтича от еволюционни корени, отговорни за способността ни да преследваме и променяме целите си. Пример за което е специално изследване с близнаци.

 

Еднояйчните близнаци, които споделят 100% от гените си, са склонни да показват по-големи прилики в поведението, докато двуяйчните близнаци, които споделят само 50% от гените си, като всички други братя и сестри, показват по-големи различия в поведението.

NEWS_MORE_BOX

 

Изследователите се възползват от това генетично несъответствие, за да разберат значението на генетичните разлики върху дадено поведение. В случая - отглагането.


Густавсон и колегите му изследват 181 двойки идентични близнаци и 166 двойки двуяйчни близнаци.


Те открили, че маниерът за отлагане е наследствен. Той се проявява винаги ръка за ръка с импулсивността, тъй като тези черти са генетично свързани и никога не се проявяват самостоятелно.

Това откритие предполага, че отлагането е еволюционен продукт на импулсивността, генетично погледнато.

"Знанието за генезиса на отлагането може да подпомогне развитието на интервенции за предотвратяването на това явление, както и да ни помогне да преодолеем нашите вкоренени навици да се разсейваме на работа", заключава Густавсон.

 

"Всеки понякога отлага задачите си, но ние искахме да разберем защо някои хора отлагат повече от други и защо първите са по-склонни да правят прибързани действия и да действат без да мислят", обяснява авторът на изследването Даниел Густавсон от Университета на Колорадо Боулдър.

 

"Разбирайки причините, ние ще можем по-лесно да сведем този проблем до минимум".


От еволюционна гледна точка, импулсивността има смисъл. Нашите предци е трябвало да търсят бързи резултати, тъй като е имало несигурност относно оцеляването следващите дни.

Отлагането, от друга страна, най-вероятно се е появило по-скоро в човешката история. В съвременния свят можем да си позволим различни дългосрочни цели и цели далеч в бъдещето, за които трябва да се подготвим и съответно да отложим.