Учени от университета „Макгил“, по-рано този месец, съобщиха за откритие, свързано с дълготрайната памет. Учените твърдят, че в утвърждаването на паметта вземат участие както възбудната, така и инхибиторната част на нервната система – едната създавайки знанието, другата потискайки страничния шум, пречещ на процеса. 


Процесът на превръщането на краткотрайната памет, издържаща няколко часа, в дълготрайна, служеща ни с години, се нарича консолидация. За осъществяването му, от десетилетия се знае, че се синтезират набор от протеини в невроните. Но кои неврони?


На животински модели бил изследван нервния път, по който се осъществява процесът. Пътят се казва eIF2α и за него се знае, че е включен, както при развитието на нервната система, така и при нейните заболявания.



Знае се, че при стимулация на протеинов синтез посредством посочения път, във възбудните неврони на Хипокампа (структура в централния мозък, широко свързана с емоциите, проявите на агресия и паметта), е достатъчно да се изгради дълготрайна памет и да се променят нервните свързвания. Новото откритие, обаче е свързано с инхибиторните неврони, в частност – соматостатиновите интерневрони (неврони, свързващи други два неврона).

 

Учените откриват, че синтезът на белтъци, стимулиран чрез elF2α, също води до промяна в свързването на невроните, влияейки на пластичността на техните синапси (свързванията между отделните неврони). Учените твърдят, че всяка невронална система може да бъде манипулирана селективно за контрол на дълготрайната памет.


„Тези нови открития, свързани с протеиновия синтез в инхибиторни неврони и конкретно в соматостатинови интерневрони, предлагат потенциална нова цел за терапиите на болести като Алцхаймер или аутизъм.“ споделя проф. д-р Наум Зоненберг от "Макгил" и един от водещите автори на научния труд пред Science Daily. „Надяваме се, това да даде нов шанс за диагностиката и лечение на заболяванията, свързани с паметта.“


В проекта участвали също проф. Аркади Которски, проф. Джийн Лакай от Университета в Монреал и проф. Коби Розенблум от Универистета в Хайфа.


Направена е публикация в Nature.