От каква възраст смятате, че имате спомени? Досега и учените коментираха, че паметта ни работи и връща назад до 3½-годишна възраст. Дали наистина е така?
Очевидно медицината се нуджае от нещо повече от хипотеза относно първите спомени за себе си, които имаме. Ако първата ви мисъл е „За какъв ли дявол може да служи тази информация?“ веднага ще ви отговорим – действително важно е медици и специалисти да констатират пораженията върху паметта при деца в случаи на амнезия. За съжаление, в живота се случва всичко и децата не са предпазени от трагедии и опасности.
При нов обзор, проведен от Керол Петерсон от Мемориалния университет на Нюфаундленд, Сейнт Джонс, Канада, става ясно, че най-ранните спомени, които носим са от възрастта 2 – 2 ½ години.
Трудът на Керол Петерсон е представен в сп. Memory1.
Най-разпространеното твърдение относно най-ранните ни спомени е, че първите, които пазим са от възрастта около 3 ½ години, пояснява Петерсон. Според нея обаче и въз основа на данните от проучването, което е ръководила, хората имат спомени от по-ранна детска възраст.
Изучаването на аспектите на ранната памет съвсем не е лека задача. „Ако попиташ даден човек да разкаже най-ранните си спомени, те не се отнасят до момента, в който въобще няма спомени. Тези спомени са по-скоро набор, който обхваща както ранна детска възраст, така и по-късна.“ Пояснява Петерсон пред Science Daily2.
Според учения в предишни проучвания и изследвания се е допускала системна грешка при датирането на спомените.
Много често най-ранните спомени, които имаме, се отнасят до по-ранна възраст отколкото смятаме. Тази грешка се дължи на един специфичен феномен – телескопироване. Това означава, че спомените ни преминават през съзнанието ни като през леща: колкото по-отдалечени са те във времето, толкова телескопът на паметта ги приближава.
Този феномен учените наблюдат при работата им с деца, които интервюират на двегодишна възраст и по-късно на осемгодишна. На осемгодишна възраст децата са били способни да си спомнят преживявания на двегодишна възраст, макар че те си мислили, че те са се случили по-късно и ги определяли към възрастта 3 ½ години.
„Ето това на практика означава, че децата изместват времето на спомените си“, пояснява Петерсон.
Особеното за феномена е, че ефектът му се среща до четиригодишна възраст – по-късно такова изместване на спомените за времето на случването им няма.
За да могат да бъдат по-адекватни специалисти при работата с деца с амнезия, те трябва да се научат да избягват ефекта на телескопиране.
В момента по света се провеждат такива изследвания в няколко академични центъра.
Източници:
1. Full article: What is your earliest memory? It depends (tandfonline.com)