Алуминият е широко разпространен метал в биосферата, като неговото натрупване в организма и по-конкретно в мозъка се свързва с етиологията и патологията на множество неврологични заболявания, включващи възпалителна неврална дегенерация, поведенчески отклонения и когнитивен спад. Все пак резултати от различни проучвания дават противоречиви заключения за силата на ефекта му при отключване на заболявания на

Алцхаймер, болест на Паркинсон и други.


Алуминият се среща в храните, които консумираме; в питейната вода като естествен компонент; в козметични продукти; лекарства и дори във въздуха.



Както много други вещества, алуминият е токсичен за мозъчните клетки, но е необходимо натрупване до критичен праг. Резултатите показват връзка на алуминия с някои неврологични заболявания, свързани с когнитивен спад.


Няколко са механизмите, по които алуминият може да навлезе в мозъчния паренхим и да се отложи в него. Чрез системното кръвообращение се смята за основен път, като отношение има както специфичните размери на наночастиците на метала, така и състояния, при които се повишава пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера, съдействайки по този начин за улесненото му навлизане.


Възможната връзка между алуминия и болестта на Алцхаймер е поставена за първи път през 1965 г., когато е проведен опит с инжектиране на алуминиеви съединения на животински модели, водейки до промени в нервните клетки, които имат неблагоприятни ефекти.


Наличието на кръвно-мозъчна бариера предпазва мозъка от навлизането на различни токсини и антигени, но след навлизането на хиляди химични съединения и метали под различна форма, все по-лесно се осъществява навлизането както през чревната бариера, така и през защитните механизми на мозъка.


Организмът може да толерира в известна степен натрупването на различни токсини, но след преминаването на определен праг, дори и бъбреците нямат капацитета да се справят и изчистят до безопасни нива проникналите токсини.


Алуминият, както и някои тежки метали – например оловото, попаднали в мозъка ни, посредством храната, водата или инхалаторно, предизвикват невротоксичност, която в една или друга степен може да бъде проявена с различни по форма дегенеративни изменения.


Някои специалисти насочват вниманието за ограничаване използването на алуминиево фолио за директно увиване на храна, на която предстои термична обработка, поради отделянето на алуминиеви йони.


Алуминиеви тигани и тенджери, често покрити с незалепващ филм или керамично покритие, също се препоръчва да бъдат ограничени при продукти, изискващи дълга термична обработка.


Алуминиеви тарелки за бързо хранене и приспособени за микровълнови печки, както и монодозовите кафета също могат да бъдат ограничени.


Освобождаване на молекули алуминий става, посредством високата температура при готвене или в контакт с някои киселини, като лимон, домати и оцет.


Специалистите препоръчват при възможност да се опитваме да заменяме алуминиевите съдове със стъкло, чиста керамика или стомана, а използването на алуминиево фолио да бъде основно за покриване без контакт с храната.


Нивото на алуминий може да бъде измерено в различни телесни течности и тъкани – както кръв и урина, така и коса, нокти. В кръвна проба се доказва постъпилия в тялото алуминий в последните 48 часа. В урината се отчита количеството алуминий, което се екскретира от организма. Тестът на коса или нокти показва тъканните депозити на метали за последните месеци и има по-висока показателна стойност.


Но освен на централната нервна система, депозитите на алуминий могат да потискат действието на остеобластите, клетките формиращи и регенериращи костната тъкан. Отношение на високото количество алуминий в организма се открива и с формирането на белодробни фибрози.


Референции:
1. Metals, aluminium and dementia; Alzheimer`s Society;
2. L. Wang, Entry and Deposit of Aluminum in the Brain, Advances in Experimental Medicine and Biology – Springer, 2018.