Кокаинът, амфетамините, екстазито, LSD -  това са все „модерни“ наркотици, които от сравнително скоро са навлезли в употреба. Техните ефекти върху организма са извесни на медицината, но поради това, че са сравнително нови, все още липсват задълбочени изследвания върху дългосрочното им влияние върху здравето и различните аспекти на зависимостта и преодоляването ѝ.


За разлика от тях, наркотиците от групата на опиоидите са познати на човечеството от векове. Известен е произходът на опиума – от опиевия мак Papaver Somniferum. През вековете е употребяван от редица знакови и популярни за времето си личности, и разбира се – и от милиони други.


Този исторически оттенък като че ли носи известен чар на опиоидите, но в действителност няма нищо харизматично в ефеките, които причиняват у употребяващите ги.



Сред естествените деривати на опиума са мофинът и кодеинът. Синтетични такива са фентанилът, петидинът, оксикодонът, метадонът и др, а хероинът е полусинтетичен. В наши дни тези вещества намират важно място в медицината като силни обезболяващи. Друга тяхна роля за съжаление е това, че те са наркотик със социално-значими последствия.


Как действат?

Опиоидите въздействат върху специфични за тях рецептори. Повечето от тях са разположени в централната нервна система, но съществуват и периферни такива. Те се разделят на три основни групи:

  • Мю-рецепори – при реагиране с тях, опиоидите причиняват еуфория, успокоение, обезболяване, свиване на зениците (миоза), потискане на перисталиката на стомашно-чревния тракт (с резултат констипация – запек), потискане на дишането и се свързват още с изграждане на физическата зависимост към наркотика.

Болката е субективно усещане, което често освен физически дискомфорт, е натоварено със сериозен емоционален компонент. Морфинът не просто намалява болката, а действайки върху фронталния дял на главния мозък, той променя и отношението към нея – той потиска емоционалния дял на болковата реакция.

  • Ка-рецептори – свързват се основно със сънливост.
  • Делта-рецептори – обезболяване, хипотония (ниско артериално кръвно налягане) и брадикардия (ниска сърдечна честота).

Активиране системата на възнаграждение (основно от мю-рецепторите и в по-малка степен от делта) е основният фактор, който се свързва с развитие на зависимостта към опиоидите.

 

NEWS_MORE_BOX


Сериозни странични ефекти са потискането на перисталтиката – запека, заръжката на урина и спазъма на сфинктера на жлъчния канал, което може да причини жлъчни колики.


Наркотичният ефект на опиоидите се определя от способността им да преминават кръвно-мозъчната бариера. Така например веществото loperamide не е способно да премине тази бариера и има само периферни ефекти, поради което се използва широко за потискане на перисталтиката – съответно за симптоматично лечение на диария.


Остра интоксикация


Основните признаци са свързани с потискането на централната нервна система, потискане на дишането, гадене, повръщане, ниско кръвно, ниска сърдечна честота, забавена психомоторика, замаяност и сънливост.


Свръхдозирането може да бъде животозастрашаващо. Обикновено то е неволно, порди неправилна преценка на дозата или комбиниране с алкохол и др. При редовна употреба на опиоидни наркотици се равива толеранс към действията им, което означава, че човекът се нуждае от все по-голяма доза за постигане на желания ефект.


След дълъг „чист“ период обаче, една стандартна за преди доза, би могла да се окаже фатална.


Зависимост към опиоиди

За зависим към опиоидите се счита човек, който регулярно ги използва и отговаря на поне 3 от следните критерии, в рамките на последните 12 месеца:

 

  •  Загуба на контрол върху употребата;
  •  Свръхангажиране с употребата на наркотика, за сметка изоставяне на други удоволствия и задължения;
  •  Развитие на толеранс – след известен период на регулярна инхалаторна употреба човекът забелязва, че са му нужни по-високи дози за да достигне търсения ефект или пък му се налага да премине на венозна употреба;
  •  Абстинентен синдром при преустановяване употребата на наркотика;
  •  Продължаване употребата, въпреки вредните последствия в здравен и социален план.